Започнах този пост в началото на януари, но други теми го изместиха...
I started writing this post in the very beginning of January, but other themes turned out to be more important...
Тазгодишната ни елхичка ухаеше, но не спря да се рони и затова още в първите дни на януари я изгорихме. В такъв момент винаги ми е криво и вече се замислям дали догодина да не си купим елхичка в саксия!... Игличките пукат, а аз се сещам за тъжната приказка на Андерсен "Елата". Чели ли сте я?
"... Една сутрин дойдоха някакви хора да чистят тавана. Те вдигнаха куфарите, а след това и елата. Хвърлиха я грубо на пода, после я повлякоха надолу по стълбата... Тя почувства свежия въздух, светлината на слънцето и се намери долу на двора... Той се допираше до една градина, която бе потънала в цветя и зеленина... "Сега и аз ще заживея!" - зарадва се елата и разпери клоните си. Ала те бяха пожълтели и изсъхнали, а самото дърво лежеше в един ъгъл сред плевели и коприва... Скоро дойде един слуга и накърши елата на парчета - от нея излезе цял сноп съчки. Как ярко пламнаха те под големия котел! Елата въздишаше тежко-тежко. Всяка нейна въздишка приличаше на слаб гърмеж и затова децата престанаха да играят, а насядаха край огъня...
И при всяко изпращяване, което беше дълбока въздишка, елата си спомняше ясните летни дни и звездните зимни нощи в гората, веселата Бъдни вечер и приказката за Клумпе-Думпе - едничката приказка, която тя беше слушала и умееше да разказва... После елата изгоря."
илюстрация - Вилхелм Педерсен
an illustration by Vilhelm Pedersen
This year's Christmas tree smelled so sweet, but its needles didn't stop falling, so in the first days of January we had to take the decoration off and... burnt it instead of throwing it. Have you read Andersen's "The Fir Tree"? I always remember it in such a moment and feel sad! Maybe next year we should buy a little Christmas tree in a pot...
"...Then it was carried down stairs and taken into the courtyard so quickly, that it forgot to think of itself, and could only look about, there was so much to be seen. The court was close to a garden, where everything looked blooming... “Now I shall live,” cried the tree, joyfully spreading out its branches; but alas! they were all withered and yellow, and it lay in a corner amongst weeds and nettles... Then a lad came and chopped the tree into small pieces, till a large bundle lay in a heap on the ground. The pieces were placed in a fire under the copper, and they quickly blazed up brightly, while the tree sighed so deeply that each sigh was like a pistol-shot. Then the children, who were at play, came and seated themselves in front of the fire, and looked at it and cried, “Pop, pop.” But at each “pop,” which was a deep sigh, the tree was thinking of a summer day in the forest; and of Christmas evening, and of “Humpty Dumpty,” the only story it had ever heard or knew how to relate, till at last it was consumed..."
Разтварям специално надписаните кутии и започвам да подреждам вътре украсата - гирлянди и разноцветни коледни играчки, топки и картички. Преди да потънат за цяла година в тъмнина, бих искала да ви покажа някои от тях, които са ми много скъпи. Така поне няма да са в забрава...
I open the special boxes with "Christmas decoration" labels that we've been using for years and begin to fill them with balls, stars, garlands, tiny toys... Let me show you some of them, special to me, before staying in the dark for a whole year!...
Няколко стари "истински", т.е. чупливи коледни играчки...
These toys are "real", i.e. they are not plastic, but fragile...
Звънчето, което в детството ми известяваше пристигането на Дядо Мраз с подаръците. Гласчeто му е толкова сладко...
When I was a child this bell used to announce the coming of Dyado Mraz (Grandfather Frost) with the gifts... It's still singing, while ringing! :)
Картичка, нарисувана от сина ми на около 10 годишна възраст...
A card drawn by my son, when he was about 10 years old...
А сега да се върнем в началото на миналия век...
And now let's go back to the beginning of the last century...
Това са тематични релефни картинки от детството на баща ми...
Tiny embossed pictures from the time my father was a child...
Ето и стари български новогодишни картички...
Old Bulgarian New Year's cards...
И една по-нова - от моето детство, надписана от мен...
And a card from my childhood. I've written in there...
Плетени от мен елхички като тази..
Christmas trees like this one, knitted by me...
И от по-ново време - детско списание с рецепти за коледни курабийки...
And a new magazine for children with recepes for Christmas biscuits...
Коледните и новогодишни празници отминаха. Всички поехме на ново пътешествие. Някои по стария познат път, други - следващи нова пътека. Всеки е скътал в багажа си най-важното: надеждата, че годината ще бъде хубава, а късметите от баницата и пожеланията на семейството и приятелите ще се сбъднат! Дано!
Това цвете създадох от новогодишните пожелания, които получих по Интернет и по пощата. Така през цялата година те ще бъдат около семейството ми! И вашите са тук! Благодаря на Сю , която ме вдъхнови! The Christmas and New Year's holidays are over. We all began our new trips. Some of us along the old roads, others - following new ones. But everyone keeps in his luggage the most important: the hope that 2011 will be a happy year and all the beautiful wishes will come true!
I made this paper flower, writing on its leaves all the wishes I received in my blog, e-mail and post box. Yours are among them! Thus they'll stay around my family during the whole year! Thank you, Sue, for the inspiration!
П.П. Вярвам, че един ден някои от красивите съвременни коледни украшения, с които правим къщата си по-уютна ще придобият сантиментална стойност за моя син по подобие на моите любими стари коледни играчки!
P.S. I hope that one day some of the beautiful new Christmas ornaments my family enjoys will have a similar sentimental value for my son in the way the ones I showed you have for me!
"Къде ли е нашата Палечка?..."
.
