петък, 25 юни 2010 г.


От  много дълго време се занимавам с деца на възраст от 6 до  12 години. Уча ги да изработват кукли и да играят с тях. Това ме прави щастлива, зарежда ме само с положителни емоции и енергия! Работила съм в различни градове и пазя страхотни спомени от тези срещи.  Дано е така и с някогашните деца, най-възрастните от които сега трябва да са малко над 30- годишни.

I've been working with children aged 6 to 12 for many years. I teach them to create puppets and to play with them. This makes me happy and gives me еnergy and only positive emotions! I keep deep in my heart wonderful memories and I do hope that the already grown-up children remember those days with a smile, too. Some of them must be over 30 now!...
В част от заниманията си изработваме импровизирани кукли. Тези, например, са от картонените рула на тоалетната хартия, апликирани с листи от гланцови блокчета.

We like to create  improvised puppets. These, for example, are made with the use of  toilet paper rolls and coloured paper.
Вкъщи събирам купища найлонови торбички. Изхвърлени в природата, те се разлагат за около 200 години, което е доста тревожно, нали? Ние  ги правим по-полезни за момента, превръщайки ги в различни кукли. Като...

I gather at home numerous plastic bags of all colours and sizes. Well, you know that they decay in nature for about 200 years and that's еmbarrassing, isn't it? So we make them useful in a way - we  create something for fun. Like...
 Животни, цветя, насекоми...
Animals, flowers, insects...
И най-различни човечета...
Or different kinds of fellows - male and female...

Най-интересно е обаче, когато куклите оживяват...  Децата обичат да бъдат кукловоди!
Children enjoy most when puppets come to life... They adore to be puppeteers!

... Но за мини-спектаклите и другите кукли ще ви разкажа в друг пост.
... About the mini-puppet shows and the other kinds of puppets, I'll tell you some other time.

вторник, 15 юни 2010 г.


Предполагам, че сте чули или чели (поне през последната седмица) за това 16 годишно американско момиче, отплавало с яхта от Калифорния на 13 януари 2009 г.  с надеждата да се превърне в най-младия мореплавател,  извършил околосветско пътешествие сам.

I suppose you've heard or read about that brave American 16-year old girl, who embarked on a 6-month solo journey around the world aboard a racing yacht on 23rd of January 2009.
Маршрутът на Аби е: Калифорния - нос Хорн - Южна Африка - Австралия - Нова Зеландия - Калифорния. Тя трябва да измине над 24 000 мили.
Дотогава рекордът принадлежи на брат й  Зак, който през юли 2009 г. на 17-годишна възраст става най-младият околосветски морски пътешественик, пътувал сам.

Abby's plan for sailing non-stop is: California - south around Cape Horn - South Africa - Australia - New Zealand - California. The total distance of her trip is over 24 000 miles.
By that time the record belongs to her brother Zac who in July 2009 at the age of 17  became the world's youngest solo circumnavigator.

Аби  и Зак
Abby and Zak

Аби се ползва с безрезервната подкрепа на родителите си, брат си Зак и петимата си по-малки братя и сестри.

Abby has the absolute support of her parents, elder brother Zac and her five sisters and brothers.
С баща си и Зак
Together with Zac and their father

Яхтата, оборудвана с всичко необходимо за подобно сериозно и тежко изпитание, носи името "Уайлд айс " ("Диви очи"). Момичето е добре обучено, има практически опит и нужните познания, но океанът си е океан - с бури, вълнения и ураганни ветрове.  През февруари Аби е принудена да прекъсне за малко пътешествието си  в Кабо сан Лукас, Мексико, а през май  - в Кейптаун, Южна Африка, за да бъдат отстранени възникналите технически повреди. Точно тогава 16-годишната австралийка Джесика Уотсън й "грабва" рекорда. Въпреки това Аби решава да не се откаже и да завърши пътешествието. Ето какво пише в блога си - http://soloround.blogspot.com - "Рекордите, записани на хартия или не, се поставят, за да бъдат подобрявани и това най-вероятно ще се случи един ден, но Джеси е удивителна, това, което тя направи е изумително и то никога няма да се промени, независимо кой държи рекорда."
Аби спира принудително в Кейп таун.
Abby arrives in Cape Town. 

The yacht "Wild Eyes" is equipped with everything necessary for such a hard adventure. The girl is well trained and capable to take the challenge, but "ocean is ocean" - sometimes the weather is rough, with strong winds, dead calms, storms and gigantic waves...
Unfortunately Abby has to break her trip twice - in Cabo san  Lucas, Mexico (February) and in Cape Town,  South Africa (May) to have all the technical problems, that have occurred , removed... Just then the 16-year old Australian Jessica Watson "steals" her dream for the record, becoming the youngest person ever to sail solo, non-stop and unassisted around the world. Nevertheless Abby decides not to give up and to finish her trip. She writes in her blog - http://soloround.blogspot.com - "Records, whether they are on paper or not, are made to be broken and it most likely will be one day, but Jesse is amazing, what she did is amazing, and that will never change no matter who holds the record." 

На 21 май младата мореплавателка продължава пътя си. В блога си тя споделя :"Следващият курс вероятно ще бъде по-труден от всичко, което съм направила досега по време на пътешествието си, но аз и "Уайлд айс" сме готови за това."
На 10 юни обаче след много тежък ден и при влошаващи се метеорологични условия Аби подава сигнали за бедствие...
След мащабно и напрегнато търсене, на 11 юни яхтата бе открита в Индийския океан без мачта и платна от малък самолет, изпратен от  Австралийската служба за безопасност. В късния следобед на 12 юни Аби бе спасена от френския риболовен кораб "Ile de la Reunion".
Дали обаче "Уайлд айс" ще има същата щастлива съдба? Веднага след спасителната операция Аби написа в блога си - "Все още се опитвам да преодолея факта, че никога повече няма да видя моята "Уайлд айс".

On 21st of May the young  navigator continues her trip. She says in her blog: "The next leg is probably going to be harder then any thing I have done so far in my trip, but I am ready for it and so is Wild Eyes."
On 10th of June the weather becomes really rough and Abby sends emergency signals...
After a hard search on 11th of June the yacht was sighted in the Southern Indian Ocean by a chartered Qantas Airbus A330 passenger jet, sent by the Australian Maritime Safety Authority.  All the rigging was down. Late in the afternoon on 12th of June Abby was rescued by the French fishing vessel "Ile de la Reunion". Soon after that she wrote: "I... am still trying to get over the fact that I will never see my Wild Eyes again."

Аз съм човек, който няма нищо общо с плуване, плаване, водни спортове, плавателни съдове... Аз дори не обичам водата и предпочитам планината пред морето! Но написах този пост, защото личността на това момиче, все още дете, ме впечатли изключително много! Само си помислете какво всъщност означава да предприемеш такова рисковано пътешествие. Не виртуално, а реално. Да бъдеш сама. Сред океана. В тъмното на нощта. Понякога без сън, защото няма на кого да разчиташ, освен на себе си. Да преодоляваш морските вълнения, бурите, да запазваш самообладание в наистина критични моменти и да не губиш дух и вяра. Защото явно мечтата на Аби е голяма. Обичта й към приключенията - силна. Подготовката й - завидна. А любовта на семейството и подкрепата на старите и безбройните нови приятели по целия свят я вдъхновява. И й дава сили да се бори и оцелее!
... "Всеки път, когато се отправям на плаване, се появяват нови предизвикателства и това е удивително. Обичам да го правя. Това, че съм сама само подсилва предизвикателството. Поставя ме в позицията на единствения човек, който е там и съответно може да се погрижи за нещата." (из интервю за Ей Би Си Нюз).

With this post I just wanted to attract your attention to that brave girl, who in fact is still a child! I have nothing to do with water sports, sailing, rivers, seas or ocean matters, I even don't like water. But I've been strongly impressed by Abby's personality and character, by her zest and ambition to fulfil her dream. Alone. All by herself. Amidst seas and oceans, swinging on the waves. In the dark of the night. Under the sun rays. Guided by her belief. Protected by the love of her family and  the very many new friends from all around the world. This inspiring love gives her the strength to struggle and survive...!
..."Every time I go sailing there are new challenges, and it's amazing. I love doing it. Being alone just adds to the challenge for me. It puts me in a position where I'm the only one there to take care of things." (in an interview for ABC News).

Ако искате да научите повече за Аби, посетете  сайта й - http://www.abbysunderland.com/
If you want to learn more about Abby, visit her website - http://www.abbysunderland.com/

П.П. Надявам се информацията от Интернет,  която съм ползвала, да е точна!
P.S. I truly do hope that the information from Internet I've used is correct!!

петък, 4 юни 2010 г.


Ура-ура-ура! "Рапунцел" се завърна с награди от фестивал!

Hurray-hurray! "Rapunzel" has been awarded!
След наградата за "най-добро детско представление" на Зимния фестивал на изкуствата "Сцена, палитра, слово"  в Пловдив, спектакълът участва в два международни куклени фестивала през май. "Златна искра" се проведе в Крагуевац, Сърбия, а "Лут фест" - в Източно Сараево, Република Сръбска - Босна и Херцеговина.
After having been awarded for "the best theatre performance for children" at the Winter Festival of Arts in Plovdiv, Bulgaria, "Rapunzel" took part in two international puppet festivals in May.  "Zlatna iskra" was held in Kragujevac, Serbia and " Lut Fest" - in East Sarajevo, Republic of Serbia - Bosnia and Herzegovina.

На "Лут фест" "Рапунцел" получи следните награди: на журито -  за "най-куклено представление" и на детското жури - за "най-добър спектакъл".

At "Lut fest" "Rapunzel" received the Jury's Award - for "the most PUPPET puppet show" and the Children's Jury Award - for " the best performance".
Нескромно ли е да кажа, че съм щастлива? И благодарна на създателите (сценограф - Свила Величкова и композитор Пламен Мирчев-Мирона) и участниците в спектакъла за любовта им към материала и безрезервното им доверие към мен!
I'm so thankful to the scenographer  - the very talented Svila Velichkova, to the composer Plamen Mirchev-Mirona (if only you could listen to his songs!), to the actors and the technical staff, without whose love towards the play and me, there wouldn't have been such a successful result! I'm feeling really happy!

Снимката е от премиерата. Приемете, че е размазана, защото трудно можехме да спрем за миг, отдадени на емоциите си!

The photo is from the premiere. It's out-of-focus, but is so emotional!:-))

П.П. Може да прочетете повече за "Рапунцел" в поста ми от октомври 2009.
P.S. You can read more about "Rapunzel" in my post from October 2009.