ХРАБРИЯТ ОЛОВЕН ВОЙНИК / THE STEADFAST TIN SOLDIER

Преди две седмици се състоя премиерата на "Храбрият оловен войник". Толкова голяма беше умората ми, че сили нямах да пиша за това до днес. Пък и ангажиментите не спряха...

A couple of weeks ago the premiere of "The Steadfast Tin Soldier" was held! I was so exhausted that I couldn't think of writing about it. Besides I was quite busy afterwards...

Всичко мина успешно! Спектакълът вече пое живота си "в ръце". С всяко следващо представление нуждата от мен става все по-малка. Такава е съдбата на режисьора! Той бързо-бързо остава "в миналото", в спомените за репетициите, за направеното и ненаправеното, за трудните и радостните моменти, през които екипът е преминал...

We had a success! I watch the first performances and I can say that the audience accepts the staging very well. Now I must withdraw. This is the director's destiny... He "dies" after the premiere and only the memories of the creating process remain!... The life of the show is in the hands of the actors from now on.

 

На децата трябва да се говори за любовта, трябва да се разбужда чувствителността им... Притихналият салон (особено ако е пълен с 10-11 годишни деца) показва, че те могат да бъдат "хванати" и от една романтична, лирична картина, в която музиката и светлината допринасят за силата на внушението. Не мога да ви опиша как ме хваща за гърлото внезапно настъпилата тишина!...

I am sure more than ever that we must talk to our children about love and that this has a strong impact on them in the most natural way... You can't imagine what is the feeling when 10-11 years old children are silent or whisper in a lyric moment - then I feel they are captured by what's happening on the stage and in their souls...

Детенце плаче на рамото на майка си след неделно представление. Тя го успокоява: "Войникът не е изгорял! Следващата неделя пак ще го видиш..." Ех, Андерсен, мой мили Андерсен! Някои смятат, че приказките ти са мрачни, тъжни, не са за деца... Но аз мисля, че животът трябва да бъде представян такъв, какъвто е - в него има любов и ревност, приятелство и предателство, радост и скръб, светло и тъмно, добро и зло... Важното е да разговаряме с децата си, да ги утешим, когато е нужно,  да ги научим да споделят, да не оставяме у тях да се натрупват въпроси, да съпреживяваме заедно тайнството, наречено Куклен Театър...

 

A little child was crying on his Mum's shoulder after the performance. She was saying: "The Soldier hasn't burnt, my dear! You'll see him again next Sunday!" Oh, Andersen, my Andersen! Some people say your fairy tales are not suitable for children, but I don't agree. Life is what it is - a variety of love and jealousy, friendship and betrayal, light and darkness, Good and Evil... I think we should talk with our children about everything, answer their questions, listen to their hearts, learn them to share and go together through this magical journey, called Puppet Theatre...

ПЪТЕШЕСТВИЕ С АНДЕРСЕН / A JOURNEY WITH ANDERSEN

В продължение на месец и нещо ме чака усилена работа - постановката на "Храбрият оловен войник". Всичко е готово за старт на репетициите. Куклите вече са добили своята индивидуалност, пиесата е разпечатана, актьорите ме очакват. Започваме с анализа. А после - репетициите на сцена. Любопитна съм... Чета много за Андерсен, опитвам се да си изясня епохата, ситуацията около написването на приказката. скрития смисъл. Намирам различни тълкувания. Избистрям своето.

The beginning of putting on stage "The Steadfast Tin Soldier". The next several weeks we'll have rehearsals. The actors and the puppets are waiting to meet. What is going to come out of this? I read a lot about Andersen, I try to understand as much as I can about the epoch, the circumstances the fairy tale was created in, its message. I find out different nuances in translations, different interpretings. And I clarify mine.

Последни часове в ателието...
Last hours in the atelier.

Все още са без погледи и пушки, но си личи, че са войници, нали?
Still without eyes and guns but they are soldiers, no doubt!

И в петъчния натежал от мокър сняг ден - светъл лъч! Отново получавам The Sunshine Award! Този път от една невероятно чувствителна художничка, която много харесвам - http://amalia-k.blogspot.com.
Тъй като веднъж съм наградила любимите си блогове, а не съм особено активна в търсенето на нови, сега ще отлича само няколко - следя ги отскоро, но вече са сред любимите ми. И те са:

http://designknigoizd.blogspot.com
http://hannahnunn.blogspot.com
http://travelandsing.com
http://saralechner.typepad.com/blog/

Честито! Щастлива, слънчева седмица!

Ето и правилата за връчване на наградата... "The Sunshine Award се връчва на блогъри, които със своите позитивизъм и креативност вдъхновяват други хора в света на блоговете.
Правилата при получаване на наградата са следните: Сложете логото във Вашия блог или пост; Изпратете наградата на 12 блогъри; Публикувайте линковете им в поста си; Известете номинираните за получаването на наградата чрез коментар в блоговете им; Благодарете на блогъра, който Ви е наградил и публикувайте линка към блога му в поста си."
 

And all of a sudden, I receive the Sunshine Award again. This time from a very sensitive and much talented artist, whose works I adore - http:// amalia-k.blogspot.com. Thank you, dear Amalia! Your attention means so much to me!
Here're the rules for giving the Award: "The Sunshine Award is awarded to bloggers whose positivity and creativity inspire others in the blogworld. The rules for accepting this award are: Put the logo on your blog or within your post; Pass the award onto 12 bloggers; Link the nomineees within your post; Let the nominees know they have received this award by commenting on their blog; Share the love and link to the person from whom you received this award."
I've awarded already my favourite blogs. I'm not active in searching new ones, so I'll award only four this time. I follow them from not so long, but I like them a lot - so creative and inspiring!!

http://designknigoizd.blogspot.com
http://hannahnunn.blogspot.com
http://travelandsing.com
http://daralechner.typepad.com/blog/

Congratulations! Have a nice, sunny week!

НОВА ПОСТАНОВКА ЧУКА НА ВРАТАТА / A NEW PLAY, A NEW CHALLENGE

Името й е "Храбрият оловен войник" от любимия ми Андерсен!
And its name is "The Steadfast Tin Soldier". And its author is my favourite Andersen!

Има периоди, в които Андерсен ме обсебва. Обичам самотата и страховете му, ненаситното му влечение да пътешества, хартиените му изрезки, любознателността и изобретателността му,  поетичния му гений. Но за това ще пиша друг път.
Сега да погледнем как се раждат театралните кукли...

It happens in different periods of time that I'm completely obsessed by him! By his personality and talent. I love his imagination, his loneliness and fears, his papercuts...  I'll write about him in future for sure!
Now let's have a look at the process of creating the puppets...

Пиеро... И без разрисувано лице е тъжен!

Pierrot... He has that melancholic expression of his even without eyes and a mouth!

От това ще се "роди" красивата Балерина...
Believe or not, this is going to be the beautiful Ballerina.














Китаеца - важна фигура сред играчките в детската стая.


The Chinaman - one of the boy's toys... His attitude towards the Soldier changes as the story goes by...

Това са бъдещите Войници. Макар без ръце и пушки вече стоят на пост.
The future Soldiers... They wait for their arms and guns but are already to their post!









Имам  около две седмици за редактиране на драматизацията. За пореден път съм потънала в света на андерсеновите приказки... И откривам нови дълбини...

I have to work upon the dramatization in the next two weeks to get ready for the rehearsals. I'm reading Andersen's fairy tales again in order to FEEL his world, to get closer to it. And I find out new depths...