АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК-ЧАСТ ХІІ / MY AFRICAN JOURNAL-PART XII

Не мога да повярвам, че този пост е стоял четири месеца в компютъра - започнат в Кисуму, но недовършен. Ето го...
I started this post in Kisumu four months ago. I have completely forgotten about it. But it's never late to show you that miraculous world. Here it is...

БЕЗКРАЙНА КРАСОТА / ENDLESS BEAUTY

Малко красиви моменти от Африка.... Претрупана от работа, нямам време и сили за блога, но за снимане - винаги!:)

Some beautiful moments from Africa... Overwhelmed with work, I have no time and force for blogging, but for taking photos - always!:)

Вчера следобед тази дъга се появи на небето при положение, че не беше валяло! Няколко секунди стоях безмълвна, наистина бях поразена!

Yesterday I saw this rainbow on a cloudy sky, without any sign of rain.... I stayed speechless for a few seconds - what an amazing thing!

Проектът върви успешно. Младите артисти са невероятни, децата - прекрасни. Денонощието едва ни стига за всичко планирано. Вали по-често от друг път (в края на дъждовния сезон сме). Иначе - красота в изобилие, ярки цветове, толкова много нюанси на зеленото и невероятни залези над езерото Виктория... Откраднати моменти в началото и в края на работния ден!...

Everything with the project is going on as planned. The young artists and volunteers are amazing, the children - wonderful. At the end of the day I feel tired. Don't sleep enough. But I am always in awe of the beauty that I see every minute everywhere: flowers, trees, the magnificent lake Victoria...

Едномесечният престой в Кения този път мина почти неусетно за мен. Спомените не избледняват. Макар и не толкова чести, появата им винаги ме кара да изтръпна и да се усмихна (поне вътрешно)!

The memories are still fresh and vivid. When I think about that one-month stay in Kisumu, my heart sinks and I smile! As I'm doing right now...

АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК-ЧАСТ IX / MY AFRICAN JOURNAL-PART IX

Ето го най-после продължението на първия ми пост за езерото Виктория. Доста го забавих, простете!

Here's at last the continuation of my previous post about lake Victoria... Sorry for the delay!

КЪДЕ Е ЕЗЕРОТО? - WHERE'S THE LAKE?

Когато най-после намерихме свободна вечер да посетим любимото си заведение, не можахме да повярваме на очите си - ЕЗЕРОТО ГО НЯМАШЕ!

So,  we found a free evening to visit our favourite place again (had anyone believed that we would go back to Kenya?!). But...  to our great amazement we discovered that... THE LAKE WAS NOT THERE!
What do I mean?... Here's what we saw!

Нямаше и помен от вода! Прекрасното място с най-невероятните залези беше изчезнало!
Where was the water? Where was the lake??!! The charm of that place with  gorgeous sunsets had vanished...:(((

По-късно, на Хипо Поинт видяхме същото - една безкрайна морава!
Later we went to Hippo Point and found there... a meadow!

Вода се виждаше само около лодките за разходки, които стояха празни и тъжни...

There was some water only around the boats, that stayed useless...

Всичко наоколо беше в плен на това нежно, невинно наглед, но изключително коварно растение, появило се кой знае откъде, нечакано и нежелано. Опасност в красива "опаковка". 

The whole area was conquered by this flower - looking  innocent, but rather insidious in fact. A real intruder. A danger, hidden in a beautiful form.

Наименованието му е воден зюмбюл.
The water hyacinth.

Останахме шокирани от гледката. Това е огромен проблем без разрешение, който от 20 години рефлектира негативно  върху риболова, транспорта, икономиката, поминъка на местното население, туризма... Отделни видове обитатели на езерото са застрашени... Предприемчивите и креативни хора все пак успяват да извлекат някаква полза от ситуацията... Може да видите интересно видео тук .

We were shocked, but our emotions are nothing, compared to the real dimensions of this ecological problem. The water hyacinth invasion has been a real disaster for the lake, its inhabitants, the fishing, the transport, the tourism, etc. for  20 years now. A very interesting video here shows the strength of people's creativity and enterprise.
........................................................................................................................................

 

Жителите на Кисуму обичат да ходят на Хипо Поинт - да се разходят сред природата с приятели или със семейството, да си починат, да попеят, да се повозят на лодка, дори да се снимат на сватбения си ден!:)

Kisumu citizens use to go to Hippo Point, especially in  the weekends - they recharge there among nature, meet friends, sing and even take photos on special occasions! Oh, what beautiful colours for a wedding!:) 

Ако си гладен, можеш да избираш между сладолед, яйца(!) и наденички!

If you are hungry, you can buy ice-cream, eggs (!) and sausages!

Или да си купиш ръчно изработени бижута, за да изглеждаш по-привлекателен!

If you want to look more attractive, you can choose a beautiful, handmade necklace or bracelet.

Добрата новина е, че вятърът изтласква бързо водния зюмбюл. Ето защо сутринта на фестивалния ден можахме да видим езерото Виктория в пълния му блясък!

The good news is that winds move the Water Hyacinth and it flows quickly. So in the morning of the Festival day, we could see  Lake Victoria in its splendour!

Всички се любуваха на гледката.
 
Everyone enjoyed the beautiful sight.

.

 Няколко деца съзерцаваха в усамотение...
 
Some of the kids contemplated in solitude...

Появиха се туристически лодки...

 We could see tourist boats...

И риболовни, но рибарите не носеха въдици...

And fishing boats...

Публиката също се радваше на езерото...

The people, who had come to join the Festival,  admired the lake, too...

Стана горещо. Предприемчиви търговци подредиха плодове под дебелите сенки на дърветата...

 

It became hot. Merchants of fruits appeared under the big shadows...

Около обед се сепнах - отново бе настъпило царството на водния зюмбюл. Безшумно и неусетно. Така че естественият фон на сцената ни от син стана зелен.

Around noon the water surface was covered again by the  water hyacinth's carpet, so the background of our natural stage changed from blue to green. 

Знаете как продължи всичко...

You know what followed... And how it ended...

Танци... Dances...

Песни... Songs...

Усмивки... Smiles...

И снимки за спомен от този невероятен ден. 

And pics to remember this special day.

С една от моите любимки - млада художничка, която се влюби в кукленото изкуство.

With one of my favourite "students" - a young visual artist, who fell in love with puppet theatre....

След като фестивалът приключи и всички си тръгнаха в приповдигнато настроение...


 After the Festival was over and everyone left in high spirits...

... стана пусто и нищо не подсказваше, че допреди малко тук е имало множество от хора, събрани от и чрез изкуството. Все пак останаха малки знаци, които само участник можеше да "разчете"...

...it was hard to believe how many  people had been there, gathered by art! Life continued its habitual run, but some sweet signs echoed the event....

Така завършва моята история за едно езеро. Най-голямото в Африка. Красиво и притегателно. Изумително и вдъхновяващо. С най-прекрасните залези, които съм виждала! Езерото Виктория...

This is my story about a lake. The biggest one in Africa. Beautiful and attractive. Astonishing and inspiring. With the most amazing sunsets, I've ever seen! Lake Victoria.

АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК - ЧАСТ VIII / MY AFRICAN JOURNAL - PART VIII

Искам да ви разкажа една история. За най-голямото езеро в Африка...
Let me tell you a story. About a lake. The biggest one in Africa...

ЕЗЕРОТО С КРАСИВО ИМЕ - THE LAKE WITH THE BEAUTIFUL NAME

За първи път видях езерото Виктория през 2011 г., малко преди самолетът от Найроби да се приземи в Кисуму - огромна водна площ, която сякаш нямаше край.

По-късно, в една свободна от занятия неделна утрин, се разходихме с лодка из него. Раздадоха ни спасителни оранжеви жилетки и потеглихме. Извадихме голям късмет, че точно тогава нямаше слънце и времето беше хладно.

I saw lake Victoria for the first time in 2011, while flying from Nairobi to Kisumu. Shortly before landing, there it appeared - a huge area of water, that seemed endless to me! Later on, one early Sunday morning, while everybody was at church, we had a boat trip on the lake, starting from a place, named Hippo Point. We  were lucky that there was no sun, which was "an exception to the rule"...  The weather was chilly and foggy, the water - muddy.

Първото, което чухме и видяхме беше множество жълти птички, които сякаш се караха за нещо...

First we heard and saw lots of yellow birds, arguing about something in the branches of small trees...

След това минахме покрай много други птици и хора, заети с всекидневните си задължения...

Then we passed slowly by birds and people, occupied with their everyday duties...

 

 

 

 

Едни бяха отишли на рибния пазар...

Some had chosen to go to the fish market...

Други - на разходка...

Others - to sail with friends...

Трети - на риболов....

Or go fishing...

Бяхме потънали в мълчание. Чуваше се само щракането на фотоапаратите и видеокамерите. Толкова различен и интересен бе светът около нас! И въпреки че не бях първият  "мазунго" ("бял човек") на туристическа лодка,  имах усещането, че се  натрапвамe на тези хора. Но те бяха свикнали... Повечето въобще не ни забелязваха. Само децата (като всички деца!) ни махаха и се усмихваха.

We were in awe and all silent, but that made me feel like an intruder. I knew I was not the first "mazungo" (i.e. a "white person") to pass by, watching and exclaiming, but I felt somehow uncomfortably with my camera!  On the other hand, I'm not sure someone got impressed by our appearance there, most people even didn't notice us. Only the children (as kids everywhere!) waved and smiled.

Така че сега съм щастлива, че направих тези снимки, които отново и отново ме връщат към езерото Виктория. Полюбувайте му се и вие!

So I'm happy now to have all these photos that keep my memories fresh. Let me share some of them with you!

 

 

Нашият сладкодумен гид примамваше със своеобразни звуци и шум хипопотамите, които живеят в езерото. И ето, че те се показаха!!

We had a guide to give us some info and to entice(?) the hippos, living in the lake, by making special sounds and noises. And here they were - so big and somehow sleepy!!

 

 

 

 

Разходката свърши, а аз като че ли не можех да осъзная, че съм била там!

The trip was over, but as if I couldn't realize that it had really happened to me!:)

Открихме едно приятно заведение с изглед към езерото, където можехме да пием кафе, сок Пашън или известната бира "Tusker"... :D

We found a beautiful place with a view to the lake for drinking coffee, Passion juice or beer "Tusker"... :D

 

 

Но когато при повторното си пребиваване в Кисуму в края на миналата година нетърпеливи отидохме там, останахме изумени: ЕЗЕРОТО ГО НЯМАШЕ!
Как така?! Ще ви обясня в следващия пост.:)


But when we visited it again last December, to our great amazement we discovered that... THE LAKE WAS NOT THERE!
What do I mean?!... I'l tell you in my next post.:)