МУМИНСКО МЕНЮ ЗА ВЕЧЕРЯ/ A MOOMIN-STYLE DINNER

Здравей, блог мой любим! Здравейте, хора! Има ли още някой от някогашните ми приятели и читатели из тези "ширини"? Много време, непростимо дълго време отсъствах и мисля, че сега е моментът за завръщане. 

Започвам с последните приятни вълнения около рождения ми ден, който беше скоро. Предвид тревожното време, в което живеем и невъзможността да поканя гости, реших как да го запомня с усмивка. А именно: приготвих лека МУМИНСКА вечеря, използвайки рецепти от "Готварската книга на мама Муминка" на Сами Малила. Тристепенно меню, при това първи опит. Чиста авантюра с неясен резултат, но пък имах план Б за бърз омлет. Обаче... Оказа се много вкусно и със съпруга ми си прекарахме весело!

„Мама Муминка се съсипа да готви целия следобед. И тъкмо преди да се здрачи, цялата коледна вечеря беше готова и я наредиха в малки купички около елхата.“ (Туве Янсон, „Елхата“)

И аз така... ЦЕЛИЯ СЛЕДОБЕД!

===============================================================================
Hello, Blogland! Hello, friends! Is there anyone, whom I know from before? Writing this post is a spontanious act, mainly emotional and unexpected even for myself. But I think that now's the moment to come back here, the place where I loved to be - the blog that I missed so much more than a year. So... what's new around me?

Well, some days ago I had a birthday. And because I couldn't invite guests or go to the restaurant, due to the coronavirus, I found out how to make my day brighter and more exciting. I prepared a Moomin-style dinner for two and the result was yummy! I used recipes from the “Moomins Cookbook”. We had so much fun with my husband! Here're some photos for you to see.

Зимната салата на муминския дом

The favourite winter salad of the Moomin family

Картофена запеканка за гладни мумини

The Potato gratin for hungry Moomins

Сметановата торта на татко Мумин

Moominpappa's favourite cream cake

Моля ви, ако ви е възможно, стойте си вкъщи и се пазете здрави! До следващия пост!

Please, stay at home to keep safe! See you next time!

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА / THE TASTE OF LIFE

Така жадуваното бягство от града - няколко дни, прекарани в стара селска къща. Най-после на тишина!

A few days, spent in an old house in a village - just the two of us... Sun warmth, silence, smells of earth and grass, bird songs, bats at dusk, crickets ... We escaped from the city to cure our hearts and nerves...

Имаме си красива съседка...

A beautiful neigbour's visiting us...

Всичко е толкова по-вкусно на чист въздух!

Everything's much more delicious in the open air!

Омагьосана съм!!!!

I am totally under Silvia Plath's spell - "The Bell Jar"!!

Неспирен танц на пеперуди...

Butterflies dance around all day long...

Всичко може да е повод за размишления...

So many reasons to think about the essence of life!

Прекрасен момент да си пожелаеш нещо!:)

The perfect moment to make a wish!:)

“Обичам границите. Август е границата между лятото и есента; не познавам по-хубав месец.

Здрачът е границата между деня и нощта, а брегът е границата между морето и сушата. Границата е копнеж: когато двете страни са влюбени, но още не са си казали нищо. Границата означава да бъдеш в движение. Пътят е най-важното нещо.” (преводът-мой)

Думите са на Туве Янсон. А вие какво мислите?

I stumbled upon a post of mine about Tove Jansson...

"I love borders. August is the border between summer and autumn; it is the most beautiful month I know.

Twilight is the border between day and night, and the shore is the border between sea and land. The border is longing: when both have fallen in love but still haven't said anything. The border is to be on the way. It is the way that is the most important thing.” 

What do you think?:)

ЩАСТЛИВА! / HAPPY!

Аз съм богата! Изпълнена с празнично вълнение и предчувствия за предстоящи приказни часове с тези две книги - ръкописите на Емили Дикинсън и автобиографията на Туве Янсон!

I am rich!! A proud owner of two precious books I have longed for! Here they are - coming from England...

Това е съвсем ново, рядко издание, което ни дава уникалната възможност да надникнем  в творческия свят на Емили Дикинсън. Невероятни поетични образи, нахвърляни на употребявани или неизпратени пликове за писма! И колко мъдрост!

"The Gorgeous Nothings" is a rare book, a real treasure, that gives us the happy chance to have a glimpse of  Emily Dickinson's creative process, through reading (and seeing) the full collection of her Envelope Writings!! (Thank you, Robyn, for the information!)

Когато прочета книгата, може би ще публикувам любимите ми стихове...

After I read them all, I will probably post my favourite ones...

Най-после - "Дъщерята на скулптура" е в ръцете ми! Не мога повече да чакам някой да се сети да я преведе...

And finally I hold in hands Tove Jansson's autobiography - "The Sculptor's daughter"!! It's still not translated in Bulgarian, I couldn't wait any more...:)

Малката Туве...

Little Tove...

Родителите й - илюстраторка и скулптор .

Her mother was an illustrator, her father - a sculptor.

А иначе - почти няма ден, в който да не вали...

We have a rainy spring this year...

И това изненадващо започва да ми харесва. Особено, когато се наслаждавам на зашеметяващите цветове навсякъде - и когато пътувам...

It's strange, but I'm slightly getting used to it and I like it, especially when I see "the result" - amazing countryside...

И когато вървя по улиците...

And beauty everywhere in the city...

ЗА МЕЧТИТЕ/ ABOUT DREAMS

"Изведнъж си припомни, че когато била млада, имала намерение да изследва река Амазонка и да стане дълбокоморски водолаз, и да построи голяма, весела къща за самотни малчугани, и да посети някоя планина, която бълва огън, и да устрои огромно тържество за многото си приятели. Но за всичко това, естествено, беше твърде късно..."

Който обича Туве Янсон, сигурно веднага е познал, че това са мечтите на "умиращата" стринка от "Седрик".
Вие имате ли подобни? Сигурно. Е, една от моите мечти, която цял живот нося със себе си, в най-външното джобче с ципче, готова бързо да го отворя, за да излети, е да работя с глина.
И това се случи най-неочаквано!!! По време на прекрасен фестивал в моя град с възстановка на традиции и занаяти от римско време. В съботен слънчев следобед.

Those of you who have read Tove Jansson's books probably remember "Cedric" and the story of the "dying" aunt who in the last days of her life felt terribly sorry that she hadn't fulfilled her big dreams: to become an underwater diver, to visit a volcano, to build an amusement house for lonely kids...

Do you have similar dreams? I surely do. And all of a sudden, in a lovely sunny Saturday afternoon one of them - to work with clay - came true!!!

It happened during a festival event that showed crafts and habits from the Roman times of our city of Rousse. (It has an ancient history and while being a Roman fortress was called Sexaginta Prista).

Когато съпругът ми каза: "Хайде!",  не чаках подкана. Махнах пръстените, нахлузих специалната престилка, намокрих ръцете си, погалих парчето глина и смело завъртях с крак колелото!:))

My husband said: "There's a surprise for you!" What a chance! I waited impatiently for my turn to come, put on the special apron, got my hands wet, touched the clay and moved the wheel with my leg...:))

Забравих за всичко наоколо, макар че присъствието на минаващите и спиращи да погледат хора ме притесняваше малко.
It was such a pleasure! I forgot about everything around, though the people passing by or stopping to watch, made me feel a little bit tense.

Глината е като жива, може да ти "избяга" или за секунда да ти погоди номер, но усещането, когато слуша пръстите ти, е несравнимо!
The clay is a miracle! It's "alive" - it can run away from your fingers or play you a joke ... But the moments, when it follows your hands, are something divine!!!

Определено не е лесно... Затова на помощ ми беше една много мила дама, "царица" на грънчарското изкуство...:)
It was not that easy at all! So I needed help from time to time and received it from a very kind craftswoman!

Въпреки че на финала разкривих съдчето, го разкрасих с пръчица... Ех!!!
Well, my first attempt is not that good. Actually I curved it in the last moment, but prettified it with a wooden stick.

След цяла седмица съхнене на балкона, сега е хубава комбина с тоя кенийски носорог, нали?:)))...
After a week on the balcony (to dry), it looks pretty well in the company of this Kenyan rhino, don't you think so? :0)

Може би ще го попека във фурната, а после ще го оцветя. Ще видим...
Now I have to put in the oven and then I'll probably paint it. We'll see...

А СЛЕД ТОВА...

"... А след това устрои голямо празненство. И направи къща за самотни малчугани. Вярно, че беше прекалено стара, за да стане дълбокоморски водолаз, но все пак отиде да види една планина, която бълва огън. А после замина за река Амазонка. Това е последното, което научихме за нея." 
Да, това е от финала на "Седрик". Който не е чел приказката, да потърси книгата - няма да съжалява!:)

What happened with the aunt? Well, she survived and guess what - although very old, she followed her dreams. How did it all end? Just open the book and you'll see !:)

Вярно е, че трябва да положиш усилия, за да сбъднеш мечтите си. Но понякога те сами ни намират. Трябва само да усетим полъха на крилете им!...
И тогава е толкова хубаво!:))))

It's true that one must work, so that his dreams came true. But it happens sometimes that they come to us on their own. And  if we feel the wafts of their wings, we won't miss them!...
And this is such a joy!:)))