вторник, 16 септември 2014 г.

КОГАТО... / WHEN...

Когато съм изморена, без всякакви сили и енергия...

When I feel tired and have no energy for anything...





Когато имам грижи и тревоги...

When I have troubles and worries...




Когато не ми се мисли за работа...

When I don't want to think about my working schedule...




Когато есента почуква на прозореца, духа вятър и се кани да вали...

When Autumn is knocking on my window, it's windy and is going to rain...






Тогава разглеждам снимки от съботните работилнички на нашата театрална група и ми става светло, шарено-марено, радостно!:0)

Then I go back to moments from our theatre group's workshops for children and I feel O.K. again, and everything becomes light and joyful!:0)



Обувам си топли чорапки, правя си вкусно кафе и пиша този пост...:)))))))))))))))))))))

I put warm socks on my feet, take a cup with hot coffee and write this post for you...))))))))))))))


неделя, 14 септември 2014 г.

IN MEMORIAM

Една дълга и тъжна година без моята прекрасна, невероятна, любима майка!


A long, sad year without my incredible, precious, dearest Mum!



събота, 6 септември 2014 г.

ВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО / BACK TO CHILDHOOD


Преди няколко дни, при разчистването на стари вещи, попаднах на мои забравени рисунки, грижливо прибрани от скъпите ми родители! И умората в миг се изпари! Като дете много обичах да прерисувам илюстрации от любимите си книжки. 

Some days ago I stumbled upon completely forgotten old drawings of mine, carefully preserved by my dear parents! When I was a little girl, I had  a passion for re-drawing illustrations from children's books. 


Тези музиканти, например,  съм ги прерисувала на около четири годишна възраст.

I was about 4-years old when I re-drew these funny musicians (the picture has a date).


А книжката с френски приказки ми беше любима на 9-11 години. Илюстрациите  й - черно-бели. Ако я намеря, ще ги снимам.

I remember that when I was 9-11 years old, I loved to read a book with French fairytales. The illustrations were in black and white.



Преди няколко години публикувах подобни рисунки тук.

Some years ago I posted other re-drawings here. 


П.П. Първата и последната рисунки са мои "илюстрации" В книжка с поезия за деца!:D Доколко стихотворенията са детски, от позицията на днешния ден, е тема за размисъл... "Ние се събуждаме с усмивки" от Николай Зидаров, изд."Български писател" 1963 г.  
(Снимките "не искат" да се обърнат и това си е...)

P.S. The first and the last drawings are my "illustrations" IN a very old book with poetry for children!:D
(The pics don't "want" to rotate...)




понеделник, 25 август 2014 г.

ЛЯТО ЗА КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ / SUMMER FOR THE BOX WITH MEMORIES


Все още лятото е в сила. Ходим боси, с дрехи без ръкави, спим само с чаршафи, крием се под сенките, срещаме се с приятели на чаша кафе или бира по-често от обикновено, разхождаме се повече, планираме късни отпуски или поредните краткотрайни бягства сред природата... Но напоследък започнах да усещам едно леко безпокойство... Поглеждам плахо към календара и виждам как септември необратимо наближава. Ами време му е! Пък и си личи...


It's still summer.  We are barefoot, wearing clothes without sleeves, sleeping without blankets, hiding under big shadows, meeting friends more often than usual for a cuppa or just to drink beer together, even planning late holiday trips... But I have recently begun to feel some  kind of disturbance... And looking at the calendar it was all clear - September's nearing!  So many signs for that...



По-рано се стъмнява. Вечер захладнява. Свободни места за коли около блока ни отново няма. Ремонтите зачестиха (не че са спирали!). Рекламите за новата учебна година заваляха. Кестените прегоряха. Някои дървета започнаха незабелязано да пожълтяват. Все по-често се носи миризма на печени чушки, а сладоледът стои недоизяден във фризера... Листовките за закупуване на дърва за огрев пълнят пощенските кутии. Последните щъркели отлитат (колко много бяха тази година!) С две думи - идва есента.



Evenings come earlier. It's chilly at night. There are no more free car places in front of our block. Some of the trees have already yellow leaves. The commercials for the new school year are everywhere (it begins on 15th of September). The ice cream stays in the fridge, while one can feel more often the smell of roasted peppers in the air.:) The last storks leave their nests... In conclusion - Autumn is coming.



И ми е тъжно този път. Заради лекотата и леснината, с която се живее на лято. (Въпреки че не е моят сезон. Въпреки че не обичам горещините.) 




And I'm feeling sad and sorry that this summer is almost over.
Because... Living is somehow easy and pleasant. (Although it's not my season - I can't bear the hot weather.)




Заради свободното време, което ще ми липсва. (Толкова сладко и зареждащо за всеки следващ проект, а те не спряха през последните месеци!)





Because... I had free time - making me feel fine, helping me get closer to myself, inspiring and recharging between the several projects our family theatre group organized and participated in during the last few months.





Заради къщата ни, пълна с оживление, радост и обич. (Много скоро отново ще сервираме масата само за двама... А това е нещо ново, с което не мога да свикна.:(( )

Because... Our home is full of life, joy and love! (Very soon we'll serve the table for two again! Something new in our life, that I still can't get used to!:((  )


Но пък знам, че есента ще е пищна - на цветове, аромати и вкусове. На дим и прохлада, на галеща топлина и свежест след дъжд, на красиви сенки и чудни отражения в локвите. На птици в полет. И отново в блоговете ще споделяме от красиви по-красиви мигове.
А един ден, когато вече няма да можем да вървим дълго и ръцете ни може би ще треперят, за да държат фотоапарата, тези спомени, подреждани сега с ентусиазъм, ще ни връщат назад в живота ни - към любими хора, вълнуващи моменти и толкова много красота... 






But I know that it will be a gorgeous autumn - rich in colours, smells and tastes. A lovely mixture of smoke, caressing sun, fresh air, flock flights, whimsical shadows and beautiful reflections after rain. And we will share our new precious moments in our blogs again.
And a day will come, when we won't be able to make long walks anymore or our hands won't have the strength to hold the cameras... So then, we'll come back to these precious memories of our lives, gathered here with so much enthusiasm. And we'll enjoy the exciting moments, the beauty and the faces of our beloved ones, kept here... Shared with you...






И за някои от нас сред тях ще е тазгодишното лято.:)



For some of us this summer will be among these memories.:)