THE PAPER JOURNEY BEGAN!

Сега, когато имам повече свободно време, заглушаваното от бремето на задачите желание за занимания с хартия се отприщи!

Papercutting again! I'm definitely in my "element"!

НОВА СЕДМИЦА - НОВИ КУКЛИ / NEW WEEK - NEW PUPPETS

Миналата седмица показахме на децата как да си изработят импровизирана явайка (кукла, която се води отдолу - едната ръка държи тялото, а другата управлява ръцете чрез водачи). Само липсата на време попречи семейство Фунийкови да стане многолюдно.:) Със сигурност ще използвам този модел кукли в театралните си занимания с деца.

Last Saturday our virtual workshop was dedicated to making an improvised puppet on rods. As a result a family was born - made from paper cones and manipulated by wooden sticks. I will definitely use such puppets in my theatre work with children.

Фунийко!          Mr. Cone!

Г-жа Фунийкова     Mrs. Cone!

Заедно!               Together!

ЕДИН РАЗЛИЧЕН МАРТ / A DIFFERENT MONTH OF MARCH

Тази година месец март започна както обикновено - с мартеници и радостта от подранилата пролет.

The beginning of March was uplifting - with the beautiful martenitsas I gave and received and the joy that Spring had arrived earlier. 

Но само седмица по-късно всичко се преобърна с главата надолу - COVID-19 не подмина и България! Трябваше да си останем вкъщи. 

But a week later everything changed like in a bad dream - the coronavirus reached Bulgaria! We had to stay at home for our own safety and to help slowing down the spread of COVID-19 as well.

Наблюдавах как растат цветята в саксиите...
It was amazing to watch my flowers blooming in the pots...

А когато пазарувах - цъфналите дървета навън...
And to see the trees bursting with blossom, when shopping.

Всъщност, там всичко си беше на мястото...
Actually everything outside was at its place...

Дори това коте!
Even this cat, enjoying the sun!

Рязко се увеличи апетитът ми за сладко, затова запретнах ръкави...
As we know, stress leads to craving for sweets, so I made apple jam...

Подслаждането продължи и на рождения ми ден...
And had a really "sweet" birthday!

Но при цялото напрежение от несигурността и тревогата, с които живеем...
But what's most important in the difficult times we are passing through...

... се убеждавам за пореден път, че няма нищо по-хубаво и ценно от любовта на семейството и обичта на приятелите ни!
... is the care and love that we receive from our family and friends, isn't it?

А какъв беше вашият месец март? 
What about your month of March? 

ON A TOUR TO SOFIA

Hello, everyone! Yes, I know, I've been missing here... Not enough time for blogging, but I hope this post to be the first step back to this wonderful place, which has nothing in common with Facebook. And that I love so much!

Tomorrow we are leaving for Sofia! "We" means the Children's Opera-Ruse where we work with my husband as  theatre pedagogues and directors. It's a big challenge to perform in our capital , no need to say how excited we are! Fingers crossed for us and our musical "Beauty and the Beast"!

Утре Детска Опера-Русе тръгва за София, където ни предстои вълнуващо преживяване - представление на мюзикъла "Красавицата и Звяра"! Стискайте ни палци! Мечтахме и много работихме, надяваме се да се справим успешно с предизвикателството.

ВСЕ ТАКА В МИСЛИТЕ МИ / ALWAYS IN MY THOUGHTS

Мога да разказвам и пиша за Кисуму във всеки един момент и винаги с удоволствие и тъга. Спомените ми са ярки като цветовете в тази невероятна страна.

I could talk or write about Kisumu anytime. My memories are as strong and fresh as they were a year ago - just like the bright colours of Kenyan beautiful nature! 

Това са част от малките, ръчно изработени сувенири от мекия камък soapstone, които донесох за моето семейство и приятели. 

Here I found for you some pictures of the tiny figurines that I brought as small gifts for my family and friends. The ones at home are joy for our eyes every single day! 

I keep in touch with some of the young artists.... The news about their life make me glad, the news about their achievements make me proud!

They say we must live for today. But I like to go back to my past... It gives me strength, self-confidence and warmth. Plus so much love! What about you?

Не мисля, че връщането към миналото по някакъв начин ощетява настоящия момент. За мен то е повод за размисъл, извор на обич и увереност, надежда и вдъхновение. 
А за вас?

МЕЖДУ ДВЕТЕ ГОДИНИ / BETWEEN THE TWO YEARS

Какво е всъщност блогът? Един дневник без ключалка и ключ. 
Споделяне. Общуване. Разбиране. Подкрепа. Вдъхновение.  Намиране на сродни души. Създаване на приятелства. Радост...
Тъкмо тази радост ми липсваше през последната половин година. Но каквото било - било. Не мога да върна пропуснатото време, но мога да се опитам да съживя моя блог. Дано все още има кой да го чете...:)

Hello, everyone! I hope that some of you, my dear blog-friends, will read this post sooner or later... I'm sorry for the time lost in silence, for the posts unborn, for the joys and experiences I didn't share here. But since it's never too late to open the first blank page of a diary, I'm doing it at this very moment. So...
Hello, my dear blog, I'm back!

Not long ago I realised that telling about past events was actually stopping me to write here. Having not much time and having lost the habbit of regular posting... Visiting FB more often, than I imagined I would ever do... Struggling with my "betrayal"... Feeling so sad about losing the habitual contact with my blog-friends... All these reasons have led to a big pile of past stories.
But I'll start with something "fresh". With a photo story about my Christmas and New Year holidays.

ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА,  пълна със здраве, обич и вълшебства!

HAPPY NEW YEAR, full of health, love and miracles!