ВСЕ ТАКА В МИСЛИТЕ МИ / ALWAYS IN MY THOUGHTS

Мога да разказвам и пиша за Кисуму във всеки един момент и винаги с удоволствие и тъга. Спомените ми са ярки като цветовете в тази невероятна страна.

I could talk or write about Kisumu anytime. My memories are as strong and fresh as they were a year ago - just like the bright colours of Kenyan beautiful nature! 

Това са част от малките, ръчно изработени сувенири от мекия камък soapstone, които донесох за моето семейство и приятели. 

Here I found for you some pictures of the tiny figurines that I brought as small gifts for my family and friends. The ones at home are joy for our eyes every single day! 

I keep in touch with some of the young artists.... The news about their life make me glad, the news about their achievements make me proud!

They say we must live for today. But I like to go back to my past... It gives me strength, self-confidence and warmth. Plus so much love! What about you?

Не мисля, че връщането към миналото по някакъв начин ощетява настоящия момент. За мен то е повод за размисъл, извор на обич и увереност, надежда и вдъхновение. 
А за вас?

ВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО / BACK TO CHILDHOOD

Преди няколко дни, при разчистването на стари вещи, попаднах на мои забравени рисунки, грижливо прибрани от скъпите ми родители! И умората в миг се изпари! Като дете много обичах да прерисувам илюстрации от любимите си книжки. 

Some days ago I stumbled upon completely forgotten old drawings of mine, carefully preserved by my dear parents! When I was a little girl, I had  a passion for re-drawing illustrations from children's books. 

Тези музиканти, например,  съм ги прерисувала на около четири годишна възраст.

I was about 4-years old when I re-drew these funny musicians (the picture has a date).

А книжката с френски приказки ми беше любима на 9-11 години. Илюстрациите  й - черно-бели. Ако я намеря, ще ги снимам.

I remember that when I was 9-11 years old, I loved to read a book with French fairytales. The illustrations were in black and white.

Преди няколко години публикувах подобни рисунки тук.

Some years ago I posted other re-drawings here. 

П.П. Първата и последната рисунки са мои "илюстрации" В книжка с поезия за деца!:D Доколко стихотворенията са детски, от позицията на днешния ден, е тема за размисъл... "Ние се събуждаме с усмивки" от Николай Зидаров, изд."Български писател" 1963 г.  

(Снимките "не искат" да се обърнат и това си е...)

P.S. The first and the last drawings are my "illustrations" IN a very old book with poetry for children!:D

(The pics don't "want" to rotate...)

SWEET SALVATION

Тази седмица си купих черен тънкописец. Извадих новите цветни моливи. И рисувах всеки ден по мъничко. Главно сутрин, на слънце...

This week a sudden desire to draw with coloured pencils appeared. I did it mainly in the mornings, with my first cup of coffee...

Не се опитвайте да откриете логика или история - няма такива. Просто следвах ръката си.  Минути на отмора и покой... Наивни рисунки, но те са си за мен!

Please, don't try to find some logic or a story - there're not any. I just followed my hand... I know my drawings are naive, but I felt great, while creating them in quietness!

Това беше началото...

This was the beginning...

Прекрасен бележник с бели листи - донесен от куклен фестивал. Имам го отдавна. Използвам го рядко.

The notebook was brought from a puppet festival abroad. I use it once in a great while.

Много години по-късно преоткрих и тази ваза, която май никога не съм използвала по предназначение. Eто че сега се превърна в изящен моливник... Ех, как така не помня кой ми я подари?!! Помня, обаче, че е от времето, когато бях млада, млада.... режисьорка.:) Например, изглеждаща така. А може би даже още малко по-млада...

Lots of years later I rediscovered this vase - now as a pencil-holder. I'm really sorry I've forgotten who has given it to me! It was so long ago - as if in another life, when I was young and made my first steps in puppet theatre directing. And I looked somewhat like that. Or maybe I was even younger...:)