НИКОГА НЕ Е КЪСНО... / IT'S NEVER LATE...

Никога не е късно да се върнеш към хубавите спомени от едно море... Това си го повтарям вече втори месец, а избраните снимки за  блога търпеливо чакат на десктопа... 

It's never late to go back to your happy memories...  

И тъй като свободното ми време става все по-оскъдно, ето ги и тях - в ритъма на типичното ежедневие за една кратка, но зареждаща лятна ваканция с най-скъпите ми хора! На море в началото на слънчевия, ласкав септември!

I've been extremely busy during the last couple of months, but tonight here I am writing about my summer vacation at the seaside with my family! It was in the very beginning of September - warm and sunny as usual...

С един-единствен мрачен ден, идеален за разходка...

With only one windy and cloudy day, perfect for a walk...

И за мързеливо следобедно кафе...

And for spending a lazy hour or two at a very artistic place...

Имах време за всичко: да почета...

I had time for everything: to read...

Да галя топлия пясък, криещ съкровища...

To find "treasures", hidden in the warm sand...

Да се любувам на морето и небето...

To watch how the sea and sky change...

Да посрещна залеза в Синеморец...

To admire the sunset with family and friends...

И да се радвам на внезапната лятна страст на Илия - хвърчилата..:)

And to enjoy my husband's newborn passion for kites...:)

Лятото остана далеч, в момента приключвам един дълъг, изморителен, но изключително интересен проект, друг започвам веднага след него, просто не знам, дали скоро ще мога да пиша пак. А така ми се иска! Дано успея! 

It's beautiful autumn now, mild and still not rainy, I'm at the end of a project, another one is waiting to start after that... Hope to be able to post about them and to get back to my normal rhythm of blogging. I miss you all, so much!

ОТВЪД ДЪЖДА... / LOOKING THROUGH THE RAIN...

Прозрачните зърна на дъжда рукват сякаш от скъсани небесни огърлици. Вятърът грабва прегорелите от слънцето листа. Гумите на колите порят локвите и ги превръщат във водни ветрила... Хладно е. Топлите ръкави на блузата ме стоплят. Най-после е тихо (след безконечната лятна шумотевица). Дъждът почуква по ламарината на прозореца.

Следобед ли е, вечер ли - не си личи. Спокойно ми е. И тогава в сумрака на стаята изплуват пресните морски спомени - само преди дни се върнахме, а всичко навън е стряскащо различно.

Разглеждам снимките - парещи от слънце и светлина!

Transparent raindrops are rattling on the window sill. Like beads from torn sky necklaces.It's quiet inside. The long-sleeved blouse makes me feel warm. Pictures from the sea appear in the twilight. We were there last week, but it seems the weather outside is trying to erase the memories. Such a drastic change! Still I have the photos - bright and "hot"!

Ех, Варвара!...
Varvara...                             

Ах, Синеморец... 
Sinemoretz...                     

Дори на почивка, нашата театрална група "Камила" мирна не стои, затова проведохме морска работилничка.:)

Our Theatre group can't stop working even at the seaside.:)

Толкова беше приятно!

So we run a workshop that everyone enjoyed to the full!

Тази красота е обещание за есенни вълшебства! Сигурна съм, че и те ще бъдат безброй!

This beauty promises Autumn miracles as well, don't you think so?

How is the end of your Summer? Are you full of energy and ready for the cold months coming?