ЗАБАВНА ГЕОМЕТРИЯ / GEOMETRY CAN BE FUN

В началото на март имах премиера в Държавен куклен театър-Варна. Един проект, който през последните няколко месеца държа ума, духа и въображението ми будни, в едно прекрасно състояние на творческа възбуда, довело до чудни моменти на радост и удовлетворение!

Може би някои от вас помнят, а други не знаят, че точно преди година, пак в този прекрасен театър, поставих "Рапунцел". Обичам да работя там!

In the beginning of March I had a premiere in Varna - our Black Sea capital. Maybe some of you, my dear followers and friends, remember that exactly one year ago I put on stage "Rapunzel" - there again, in Varna state puppet theatre.

Пиесата написах преди повече от десет години. Тя е образователна - в най-добрия смисъл на думата. Желанието ми бе да представим на децата една суха, а за някои от тях - трудна материя, по забавен и достъпен начин. Нека не звучи нескромно, но вярвам в добрия резултат и в смисъла на труда на всички, вложили сърце и талант в създаването на спектакъла.

Кои са те, както и повече от рекламните снимки на Илиян Христов, можете да видите в сайта на театъра.

I wrote the play more than ten years ago. It's an educational one - about the flat geometrical shapes: circle, square, triangle and rectangle. I wanted to look at the world of mathematics from a different angle - that of entertainment and fun. I believe the sweet little puppets and the wonderful songs can help children to remember easily the definitions and recognize those shapes among the variety of everyday objects.

The professional photos were shot by Iliyan Hristov. You could see more of them in the site of the theatre - here.

Момент от поклона... Чувствах се облекчена и щастлива! И малко тъжна, защото, както се казва - аз бях дотук. Премиерата е най-тежкият момент за режисьора. Той трябва да си тръгне... И да остави детето си - новоизлюпения спектакъл, в ръцете на актьорите.

Аз знам, че "Пътешествие с рисувано човече" ще расте, обградено с много обич и грижа.

A moment right after the end of the first performance. Can you hear the applauses?;) I'm holding a flower and am feeling so, so happy! And a little sad at the same time. Because it's time for me to go... And to leave my "newborn baby" under the cares of the actors... I know they love it!

Вече си мечтая да се върна в един пролетен ден... Да прегърна трите прекрасни актриси... Да вдишам от приятелската атмосфера в този театър... Да се порадвам на поредното представление, да се заредя емоционално...

И, разбира се, да видя морето! Което вече ще бъде синьо!:))

I dream of going there again. To meet my dear colleagues - so talented, so friendly, so emotional... To watch the performance "A journey in Geometry land". And to see the sea, of course! This time I know it will be bright blue...:))

П.П. Един закъснял пост по случай Международния ден на кукления театър, 21 март...
P.S. I wanted to post this yesterday, on the World Puppetry Day...

НОВИТЕ ГРАЖДАНИ / THE NEW CITIZENS

Не ми се случва често да се загледам в графитите,  "залели" улици, подлези, спирки, превзели ронещи се стени, гаражи... (не говоря за драсканиците с "букви" по прясно измазани фасади и врати!) ... Оценявам, когато са майсторски направени, талантът винаги намира начин да се прояви, но в моите очи обикновено подчертават разрухата наоколо...

I am not a graffiti fan, I rarely stop my eyes on them, especially on "letters" splashed on clean doors or freshly painted walls... But when I see graffiti drawings I feel differently. Especially when they are made by obviously talented artists.

Скоро обаче се върнах от Варна, където имах премиера в кукления театър. В кратките ми обедни почивки се разхождах из уличките в центъра, пълни с красиви стари къщи, които, за жалост, се рушат... И въпреки това в дворовете им има място за лехи с цветя, за мързеливи котета и за надежда, че всичко може пак да стане хубаво. Някой ден...

A week ago I came back home from Varna, where I lived for some weeks, while rehearsing in the puppet theatre. There're wonderful old houses in the centre of the city and I loved to wander at noon, during the break. Unfortunately some of them are ruining, but still beautiful. The gardens were full of violets, snowdrops and lazy cats, as if the buildings hadn't lost their hope for a better future.:)

Докато това време дойде, анонимни художници са се опитали да освежат градското пространство. Да доставят настроение на минувачите. И са успели! Буквално на всяка крачка изникват ярки фигури и приковават вниманието ти... Новите граждани!:)

During my walks I noticed bright spots - graffiti art, literally at every corner. The New citizens, making the dirty spaces or desolated buildings look more friendly and even funny. 

Ето така един мрачен ден може да стане свеж и приветлив.:)

And yes, they uplifted the mood, especially in a rainy day...

Освежаването на средата, в която живеем явно е заразителна. Тази сграда сякаш светеше под нощното небе...:) Сигурно е приятно да се живее в нея!

I guess graffiti art is inspiring - someone had decided to live in a picturesque building.:) It was shining with its yellow in the dark.

Само от една седмица съм вкъщи, а репетициите ми липсват! За постановката ще пиша в следващ пост.

I miss Varna and my colleagues. I'll post about my puppet show very soon.

КАТО ХУБАВ СЪН... LIKE A NICE DREAM...

Някои от вас вече знаят, че през последните три седмици поставях "Рапунцел" - този път във Варна. В драматизацията ми, която следва популярната у нас приказка на братя Грим, използвам елементи от оригинала на Джамбатиста Базиле (1634) и варианта на Шарлот-Роз дьо ла Форс (1698). 
Децата ни са затрупани от най-разнообразни версии на класическите приказки, които ги отдалечават от първообраза им, познат на цели поколения. Затова не бива да се учудваме, ако внушенията от анимационните филми взимат превес над литературата. Така преди време на въпроса ми кои приказки на Андересен познават, едно дете възкликна: "Ариел"! 
Ето защо за мен е от изключително значение да се доближа максимално до оригинала, до идеята на автора, да открия вълшебни зрънца, търкулнали се в забрава през вековете и да им вдъхна живот на куклената сцена...

As some of you may know, during the last three weeks I was very busy - directing "Rapunzel" again, this time in the State puppet theatre of Varna. Besides the most known version of the brothers Grimm, I used in my dramatization elements from the original story written by Giambattista Basile (1634) and the fairy tale of Charlotte-Rose de la Force (1698). I like to explore the literary material, to gather more information about it and the author/s in order to get closer to the original. I am a bit conservative, what concerns the twisted versions of the classic fairy tales, which the children take for granted, having nothing to compare them to.
My first and main source was Terri Windling's "Rapunzel, Rapunzel, let down your hair." I'm so lucky to have found it - a serious research, a wonderful article in a brilliant style!

Репетиционният процес във Варна ме зареди творчески и емоционално, подейства ми освежаващо и вдъхновяващо.
Огромно удоволствие, истинска радост беше да репетирам, т.е. да анализирам, да търся, да пробвам, да изследвам, да намирам решения - с трима прекрасни, талантливи и всеотдайни актьори и в чудесната атмосфера на театъра! Прекрасната сценография на Свила Величкова и вълшебната музика на Пламен Мирчев-Мирона имаха магическа сила над всички!:)
To rehearse, i.e. to analyse, explore, try, put questions, dissolve problems, combine the different scenes in a whole, learn the songs with the actors, arrange the lighting, etc., was a real pleasure and sweet joy. From the first till the last day. Without tension! Despite the short time we had. The story itself, the wonderful stage design and puppets of Svila Velichkova and the beautiful music of Plamen Mirchev-Mirona inspired the whole staff!:)

Репетиции на маса...                                                   Working upon the text...

Репетиции на сцена...                     Manipulating the puppets...

Повече моменти от постановката можете да видите тук.  Снимки - Нина Локмаджиева
More moments from the performance you can see here.  Photos by: Nina Lokmadzhieva.

Зимна Варна ме изненада - с режещия вятър и мрачната атмосфера. Друго си е през лятото - оживена, пъстра, многолюдна!
Varna - our Black Sea capital was different, quite different from the overcrowded, busy, hot, sunny, colourful city I know from my summer visits there.
The sea was grey, almost metallic - like the cloudy sky...

Успях да открадна малко снимки през един дълъг неделен следобед....
I didn't have enough time to go for a walk and take pics. Only once - in a lazy Sunday afternoon...

И в първия дългоочакван слънчев ден...
And during the lunch break on a sunny day...

Но... всичко свърши! Останаха чудесните спомени и един спектакъл, който, вярвам, тепърва ще разцъфва от обичта на актьорите и публиката...
Everything's over now! I am revived and thankful. The lovely memories will warm me and give me strength. I believe "Rapunzel" will grow and flourish like a flower with each new performance, because it was created with love...

С моите невероятни актьори веднага след поклона. Вече ми липсват!!
With my dearest actors (after the applauses). I already miss them!!

Желание, взаимно доверие, труд, талант и обич - това е формулата на успеха!

The clue to success? Desire, mutual trust, hard work, love and talent!

P.S. I know the rehearsal pics' quality  is not good, but they are so dear to me...:)