ПЕТЯ ДУБАРОВА / PETYA DUBAROVA

25.04.1962 - 4.12.1979

Да си спомним днес за Петя Дубарова....

Да  прочетем поне едно нейно стихотворение...

И утре - пак. 

И всеки път, когато душите ни имат нужда от нейните красиви, неповторими светове, изваяни задъхано, устремно, страстно с думите, които всички ние използваме, но Не По Този Начин!!
Да не спираме да ги търсим!

This post is dedicated to the young, exceptionally talented Bulgarian poet Petya Dubarova, who left the world when she was only 17!... Several generations love and admire her poetry and prose! I can say today that my youth and my life were marked in a way by Petya's magical, emotional, beautiful words and worlds!...

ТАЙНА

И облак сивкав като миша дупка

пак погледа ми приютява тихо,

от мойта длан – разчупена черупка –

изтича въздух снежнобял и стихов.

Във чашите на моите зеници

се плисва нещо чуждо, непознато

и сиви, като мене тъжни птици,

пробождат ме с върха на свойто ято.

Но моят стих, от зима неизпръхнал,

ще метне на гърба ми свойто лято

и аз стихотворение ще стана,

от никого нечуто, неизпято.

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна.

А това е любимото ми стихотворение...

ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моят страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надраснал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

4.1.1979 г.

Dedication

On chilly night, when drunk on rum,

sleep wallows in my attic room,

the moon grows darker from its sins,

when, strangled upon night's sharp rim,

right there - above me - fear hangs,

it's then I offer my pale hand

to you - you strange and furtive man

so tame, wild and swarthy, very handsome,

and only nineteen years this fall,

but having seen and knowing all,

with your independent creed,

yet searching for me - mine indeed,

and having fallen, wept and erred,

but your boyish tenderness preserved -

to take my domineering hand:

I make you brave, feel more a man.

We'll wash the moon of sin. Come, dear,

we'll rid ourselves of the corpse of fear,

and with the voice of a ship we'll blast -

the kind, night voice of my Bourgas.

And when the night backs with the moon

and when the sun showers treasure down

then having outgrown your fantasy

you'll set off smiling, next to me.

Mood

The whole sky stumbled on a cloud,

And tumbled like a temple dome.

Then like a plane, it shrieked, it shouted.

And I saw, angered again and dumb,

The night rain, lean to kick

The clipped off border of the cloud.

Joy, branching out in me, was an oak

And vast the width of its crown...

For my life is a playful minute,

Snatched by a long day - instantly,

I live quite unnoticed in it

But now all the sky lives in me.

 http://vbox7.com/play:7ac3a1bc - Тук може да видите как Петя рецитира свое стихотворение (откъс от филма "Трампа" - 1978 г.).

Посетете и страничката й във Facebook - http://www.facebook.com/pages/Petya-Dubarova/49126573787

                                                             

"Ето ме днес съвършено разлистена" е двуезична книга на издателство Либра Скорп. Прочетете повече за нея!

The first book, containing translations of Petya Dubarova's literary works has finally been published. Here're some extracts from the preface...

"The phenomenon Petya Dubarova (1962-1979) is unique in Bulgarian literature – or in any literature anywhere, for that matter. Save some pieces of juvenilia written between the ages often and thirteen, Dubarova, during the very short literary career she had, created a body of poetry which bears the marks of a prodigious talent.

At fifteen Dubarova was already displaying a mastery of form and language, particularly in the imaginative (sui generis) use of metaphors and similes, and an exceptional poetic vigor. At sixteen (reportedly, Dubarova did not write much at all during the last year of her life) the poet enriched her work with philosophical considerations relating to the meaning of human experience – specifically in the context of the possibility of universal goodness and of man’s capacity to be strong, dignified, virtuous. In a short poem entitled “The Sea... II” the poet presents herself as such person: “And mute and stretched out here I stand, / alone below the sky upon the sand, / and feeling big and proud to be / as strong and good as is the sea.” Still, Dubarova took her own life at the age of seventeen. Brusquely, she must have come to, the conclusion that the world has no use for nobility of mind and soul.

..........................

It is no wonder that translator D. D. Wilson, who spent some time in Bulgaria teaching English, decided, after acquainting himself with the work of Dubarova, to prepare this first book of her poetry and prose in English, presenting fifty poems, an exquisite short story (in the form of a dialogue between Petya the poet and Petya the persona), several excerpts from her lengthy diary, and some useful and interesting information about her life. Wilson and his collaborators have acquitted themselves admirably. There will undoubtedly be other translations (into English and into other languages) of Dubarova’s poetry, and Wilson will have been the pioneer. If I had to read only one collection by a teenage poet (in any language) amid the dreariness of a long northern winter, it would be that of Petya Dubarova."

Yuri Vidov Karageorge

Castleton State College

...

...Вземете ги! Побързайте! Как хубаво

е с моите загадъчни вселени.

Изпийте със очите си вселените,

родени от стиха ми и от мене!

Защото като кръшно главоболие

минава мойта топла синя вечер.

Невинна, като детско своеволие,

аз тръгвам пак към своето далече!

                                                                1978 г. 

П.П. Мили хора, знам, че талантът на Петя Дубарова вълнува и очарова и днешните поколения! Благодаря на всички, които прочетоха моя скромен пост... Добавям един материал, който може би ще отговори на някои ваши въпроси...
http://luboslovie.bg/2016/04/26/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8F-%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%81/пост, написан