ТЕАТРАЛНО-ШАРЕНА ЕСЕН /AN AUTUMN WITH A SCENT OF A THEATRE

Докато намеря време и сили да напиша нещо под заглавието, есента кажи-речи отмина. Дълго ще я помня - с многобройните пътувания сред менящата се природа и  с гостуванията по театралните сцени. С репетициите, пълни с неизвестни и любопитство, със силата, която ме обливаше, незнайно откъде дошла, за да съм във форма и да водя ... (Силата, която ми беше толкова нужна, докато бях сам-сама  в чуждите градове, далече от любимите хора и дома...) С ентусиазма на актьорите и сценичния персонал, с вдъхновението, което ни обземаше понякога... Много хубави мигове заедно, доверие, съмишленичество и...  чудесни резултати, удовлетворение...

След "Рапунцел" последва "Хензел и Гретел". Диаметрално противоположен спектакъл като параметри за бъдещия му живот. Първият - стационарен, пригоден само за големи театрални сцени, изобретателен, драматичен, но и лиричен на моменти. Вторият - лек, мобилен,  игрови, забавен...

I will remember  this autumn forever - with the non-stopping travelling, becoming a witness of all the changes in nature, with the long-lasting rehearsals in two Bulgarian towns, with my wonderful and talented colleagues there. We passed together through enthusiasm, curiosity, inspiration... Some of them became not only my adherents, but  also friends. I learned a lot of things and  managed to make what I really wanted to and thus to reveal the way I feel things in life.

After "Rapunzel" was the premiere of "Hansel and Gretel" in the beginning of November.

 

И тук децата рисуват. Вълнуват се за съдбата на Хензел и Гретел. Съпреживяват с тях.

You can see some photos and pictures, drawn by children. They amused themselves. We tried to tell the story in a non-scaring way and, I do believe, we succeeded.

..............................................................................................................................................................

Вече съм у дома, но отново... репетирам. Два спектакъла. Стечение на обстоятелства. Главата ми работи на пълни обороти. Не ми се е случвало никога досега да съм така обсебена от кукления театър.  Не е лесно, но започвам да се чудя как ли ще се почувствам, след като всичко свърши. Дали няма да  изпадна във вакуум. Уж  съм във форма, но все пак .... умората става все по-голяма., копнежът  ми по повече свободно време се увеличава. А и коледният дух се прокрадва наоколо... Не искам да го изпусна!

Време е за почивка.

Now I'm back home, but...having rehearsals again!! I'm waiting eagerly to finish them and  go back to my other way of living, sharing more time with my family and having more free time for myself. I don't want to lose the Christmas spirit that is already around us!