Опитвам се да уловя началото на есенното великолепие...
I'm trying to catch the autumn's glory...
Eдна рижа лисичка през шубрака премина
и остави подире си рижа следа
и каквото докосна - стана жълто и винено,
а след време и целият лес запламтя.
И листата въздъхваха и полягаха кротко,
всяко близо до корена свой се стаи
и деца, колективно дошли на разходка,
наизвадиха блокчета и бои.
Те прилежно рисуваха златната есен,
както пише отвека в буквара им строг
и рисунките бяха умели и сресани
и зарадваха младия педагог.
А след тях, докато ти въздъхваше тъжно,
от шубрака изскочи малчуган - един риж,
сякаш беше от огъня току-що се опърлил
и от тебе очакваше да го спасиш.
Само той ли бе чул как се ронят листата?
Само той ли видял бе до крайпътния храст
кичур риж от кожуха на лисичка, която
бе останала скрита за всеки от нас...
Това стихотворение на Даря Хараланова си го преповтарям кажи-речи всяка есен вече сигурно 20 години ...
Кой не обича меките, дъхави килими от листа?
Who doesn't love the soft carpets of leaves?
Маска за Есенния карнавал
A mask for the Autumn Carnival
As imperceptibly as grief
The summer lapsed away, -
Too imperceptible, at last,
To seem like perfidy.
A quietness distilled,
As twilight long begun,
Or Nature, spending with herself
Sequestered afternoon.
The dusk drew earlier in,
The morning foreign shone, -
A courteous, yet harrowing grace,
As guest who would be gone.
And thus, without a wing,
Or service of a keel,
Our summer made her light escape
Into the beautiful.
Emily Dickinson, 1891
Златно и синьо...
Golden and blue...
Сред тревите, сред листата...
Among the leaves, among the grass...
Красота!
Beauty!
Духът на Вси Светии долетя днес и в Русе...
Although Halloween doesn't have traditions in Bulgaria, its spirit could be felt today in the streets of Rousse...
