ЗАБАВНА ГЕОМЕТРИЯ / GEOMETRY CAN BE FUN

В началото на март имах премиера в Държавен куклен театър-Варна. Един проект, който през последните няколко месеца държа ума, духа и въображението ми будни, в едно прекрасно състояние на творческа възбуда, довело до чудни моменти на радост и удовлетворение!

Може би някои от вас помнят, а други не знаят, че точно преди година, пак в този прекрасен театър, поставих "Рапунцел". Обичам да работя там!

In the beginning of March I had a premiere in Varna - our Black Sea capital. Maybe some of you, my dear followers and friends, remember that exactly one year ago I put on stage "Rapunzel" - there again, in Varna state puppet theatre.

Пиесата написах преди повече от десет години. Тя е образователна - в най-добрия смисъл на думата. Желанието ми бе да представим на децата една суха, а за някои от тях - трудна материя, по забавен и достъпен начин. Нека не звучи нескромно, но вярвам в добрия резултат и в смисъла на труда на всички, вложили сърце и талант в създаването на спектакъла.

Кои са те, както и повече от рекламните снимки на Илиян Христов, можете да видите в сайта на театъра.

I wrote the play more than ten years ago. It's an educational one - about the flat geometrical shapes: circle, square, triangle and rectangle. I wanted to look at the world of mathematics from a different angle - that of entertainment and fun. I believe the sweet little puppets and the wonderful songs can help children to remember easily the definitions and recognize those shapes among the variety of everyday objects.

The professional photos were shot by Iliyan Hristov. You could see more of them in the site of the theatre - here.

Момент от поклона... Чувствах се облекчена и щастлива! И малко тъжна, защото, както се казва - аз бях дотук. Премиерата е най-тежкият момент за режисьора. Той трябва да си тръгне... И да остави детето си - новоизлюпения спектакъл, в ръцете на актьорите.

Аз знам, че "Пътешествие с рисувано човече" ще расте, обградено с много обич и грижа.

A moment right after the end of the first performance. Can you hear the applauses?;) I'm holding a flower and am feeling so, so happy! And a little sad at the same time. Because it's time for me to go... And to leave my "newborn baby" under the cares of the actors... I know they love it!

Вече си мечтая да се върна в един пролетен ден... Да прегърна трите прекрасни актриси... Да вдишам от приятелската атмосфера в този театър... Да се порадвам на поредното представление, да се заредя емоционално...

И, разбира се, да видя морето! Което вече ще бъде синьо!:))

I dream of going there again. To meet my dear colleagues - so talented, so friendly, so emotional... To watch the performance "A journey in Geometry land". And to see the sea, of course! This time I know it will be bright blue...:))

П.П. Един закъснял пост по случай Международния ден на кукления театър, 21 март...
P.S. I wanted to post this yesterday, on the World Puppetry Day...