МАЛКИ КУКЛОВОДИ / LITTLE PUPPETEERS

По случай Международния ден на театъра посветихме съботната ни работилничка на театъра на сенките. Материалите и техническото оборудване - от нас, а ентусиазмът и сръчността - от децата.

За силуетите използвахме черен картон, а когато свърши - цветен. След това ги прикрепихме към сламки за сок от ония, които се пречупват - така фигурката може да се води под 90 градуса, за да "изчезне" сламката.

Имахме два екрана - малък, в облепен с хартия кашон, и голям, "истински".

On the occasion of the World Theatre Day our theatre group "Kamila" decided to run a shadow puppet workshop.

We prepared the materials and the technical equipment.

The participants cut the silhouettes from cardboard and attached them to curved drinking straws, which if bent under 90 degrees, became invisible.

Then they had two opportunities to try the shadows - behind a shadow box and behind a screen.

Няколко деца създадоха свои персонажи...

Some of the kids created their own characters...

Повечето използваха шаблоните, които бяхме направили...

The others used the templates, we had made...

Всички се забавляваха и бяха прехласнати от магията...

All of them had  fun and enjoyed the magic...

Родиха се немалко истории...

Even stories were born...

Работата зад екрана беше малко по-сложна. Трябваше да се спазват няколко правила: да не се застава пред прожектора, да се пласират телата така, че да има място за всички ръчички и най-трудното - сламките да се държат правилно, под ъгъл.:)

The screen was a "serious" thing...  There were some professional rules to be followed, such as not to stand in front of the light source, to hold the silhouette properly and to make place for the other puppeteers.:)

Децата се стараха много, заиграха се - малки и големи, дори няколко родители се включиха.:) Всички бяха щастливи!

The kids did their best and were SO happy! Even some of the parents got involved as partners.:)

Обърнете внимание на пеперудата- водачът й е невидим, т.е. води се, както трябва!

N.B. Please, pay attention to the butterfly, its shadow is perfect - the holder is invisible!

Надяваме се, че представленията със сенки ще продължат и вкъщи, вечер, когато стане тъмно и лампите светнат. Чакаме да ни разкажат.;)

I believe the shadow performances will continue at home, in the evenings, when the lamps are switched on.;)

ЗАБАВНА ГЕОМЕТРИЯ / GEOMETRY CAN BE FUN

В началото на март имах премиера в Държавен куклен театър-Варна. Един проект, който през последните няколко месеца държа ума, духа и въображението ми будни, в едно прекрасно състояние на творческа възбуда, довело до чудни моменти на радост и удовлетворение!

Може би някои от вас помнят, а други не знаят, че точно преди година, пак в този прекрасен театър, поставих "Рапунцел". Обичам да работя там!

In the beginning of March I had a premiere in Varna - our Black Sea capital. Maybe some of you, my dear followers and friends, remember that exactly one year ago I put on stage "Rapunzel" - there again, in Varna state puppet theatre.

Пиесата написах преди повече от десет години. Тя е образователна - в най-добрия смисъл на думата. Желанието ми бе да представим на децата една суха, а за някои от тях - трудна материя, по забавен и достъпен начин. Нека не звучи нескромно, но вярвам в добрия резултат и в смисъла на труда на всички, вложили сърце и талант в създаването на спектакъла.

Кои са те, както и повече от рекламните снимки на Илиян Христов, можете да видите в сайта на театъра.

I wrote the play more than ten years ago. It's an educational one - about the flat geometrical shapes: circle, square, triangle and rectangle. I wanted to look at the world of mathematics from a different angle - that of entertainment and fun. I believe the sweet little puppets and the wonderful songs can help children to remember easily the definitions and recognize those shapes among the variety of everyday objects.

The professional photos were shot by Iliyan Hristov. You could see more of them in the site of the theatre - here.

Момент от поклона... Чувствах се облекчена и щастлива! И малко тъжна, защото, както се казва - аз бях дотук. Премиерата е най-тежкият момент за режисьора. Той трябва да си тръгне... И да остави детето си - новоизлюпения спектакъл, в ръцете на актьорите.

Аз знам, че "Пътешествие с рисувано човече" ще расте, обградено с много обич и грижа.

A moment right after the end of the first performance. Can you hear the applauses?;) I'm holding a flower and am feeling so, so happy! And a little sad at the same time. Because it's time for me to go... And to leave my "newborn baby" under the cares of the actors... I know they love it!

Вече си мечтая да се върна в един пролетен ден... Да прегърна трите прекрасни актриси... Да вдишам от приятелската атмосфера в този театър... Да се порадвам на поредното представление, да се заредя емоционално...

И, разбира се, да видя морето! Което вече ще бъде синьо!:))

I dream of going there again. To meet my dear colleagues - so talented, so friendly, so emotional... To watch the performance "A journey in Geometry land". And to see the sea, of course! This time I know it will be bright blue...:))

П.П. Един закъснял пост по случай Международния ден на кукления театър, 21 март...
P.S. I wanted to post this yesterday, on the World Puppetry Day...

НОВИТЕ ГРАЖДАНИ / THE NEW CITIZENS

Не ми се случва често да се загледам в графитите,  "залели" улици, подлези, спирки, превзели ронещи се стени, гаражи... (не говоря за драсканиците с "букви" по прясно измазани фасади и врати!) ... Оценявам, когато са майсторски направени, талантът винаги намира начин да се прояви, но в моите очи обикновено подчертават разрухата наоколо...

I am not a graffiti fan, I rarely stop my eyes on them, especially on "letters" splashed on clean doors or freshly painted walls... But when I see graffiti drawings I feel differently. Especially when they are made by obviously talented artists.

Скоро обаче се върнах от Варна, където имах премиера в кукления театър. В кратките ми обедни почивки се разхождах из уличките в центъра, пълни с красиви стари къщи, които, за жалост, се рушат... И въпреки това в дворовете им има място за лехи с цветя, за мързеливи котета и за надежда, че всичко може пак да стане хубаво. Някой ден...

A week ago I came back home from Varna, where I lived for some weeks, while rehearsing in the puppet theatre. There're wonderful old houses in the centre of the city and I loved to wander at noon, during the break. Unfortunately some of them are ruining, but still beautiful. The gardens were full of violets, snowdrops and lazy cats, as if the buildings hadn't lost their hope for a better future.:)

Докато това време дойде, анонимни художници са се опитали да освежат градското пространство. Да доставят настроение на минувачите. И са успели! Буквално на всяка крачка изникват ярки фигури и приковават вниманието ти... Новите граждани!:)

During my walks I noticed bright spots - graffiti art, literally at every corner. The New citizens, making the dirty spaces or desolated buildings look more friendly and even funny. 

Ето така един мрачен ден може да стане свеж и приветлив.:)

And yes, they uplifted the mood, especially in a rainy day...

Освежаването на средата, в която живеем явно е заразителна. Тази сграда сякаш светеше под нощното небе...:) Сигурно е приятно да се живее в нея!

I guess graffiti art is inspiring - someone had decided to live in a picturesque building.:) It was shining with its yellow in the dark.

Само от една седмица съм вкъщи, а репетициите ми липсват! За постановката ще пиша в следващ пост.

I miss Varna and my colleagues. I'll post about my puppet show very soon.

УДИВИТЕЛНО! / AMAZING!

Снегът отдавна се стопи, а човекът, за когото искам да ви разкажа, е свързан тъкмо с него. Денчо Ножаров - известният русенски сладкар и снежен скулптор, живял в първата половина на 20-ти век.

At the very end of winter I'm writing a post about snow...:) I would like to introduce to you the talented Bulgarian Dencho Nozharov, who lived in the first half of the 20th century and was famous for his snowy sculptures.

Преди две-три години се появиха непознати за широката общественост снимки, от които дъхът ти спира. Оживяха спомени на негови наследници и хора, които са слушали разказите на свои близки за самобитния му талант да извайва внушителни снежни фигури. Няколко десетилетия те са радвали русенци и гостите на града, а днес будят и нашето възхищение.

A brief information about him appeared just a couple of years ago! Everyone was enchanted by his works - you can see a whole series here.

Денчо Ножаров (роден през 1883 г.) бил собственик на известната сладкарница "Швейцария", намираща се в центъра на Русе. Докато работел, той забелязал, че му доставя удоволствие да прави малки скулптури от т.нар.от русенци "бутер" (краве масло). Така започнало всичко... Ето какво четем в архивите на Регионална Библиотека "Любен Каравелов"-Русе.

Dencho Nozharov (born in 1883) owned a pastry shop in the centre of my hometown - Rousse. While preparing the delicious desserts he discovered his passion for sculpting small butter figures. His natural talent found a way to flourish - the winters used to be very long and with plenty of snow, so it turned to be his basic art material. And that's how it all began.

Зимите в крайдунавския град били продължителни и снежни (също като в моето детство!) и той е имал предостатъчно материал за своите снежно-ледени скулптури. Всяка зима пред сладкарницата му се появявала изложба на известни личности - писатели, поети, политици, композитори...

Nozharov didn't have an education in art. He was a self-taught sculptor of high rank. Although he hadn't finished school, his natural curiosity kept his mind always busy to read and learn more and more about nature, history, literature, philosophy... And with the help of a small metal spatula and a pastry knife he recreated from snow and ice some of the most famous world personalities, such as Leo Tolstoy, Alexander Pushkin, Shakespeare,Goethe, Wagner, Beethoven, Galileo Galilei, as well as many Bulgarian writers and revolutionaries.

Рихард Вагнер

Richard Wagner

Ботев   
       Hristo Botev - a famous Bulgarian poet and revolutionary

А африканските животни в естествен размер приканвали деца и възрастни да се снимат за спомен...:)

Children and adults loved to take a photo with the African animals 'walking" on the street...:)

Синът и дъщерята на Денчо Ножаров

Dencho Nozharov's children

Повече от скулптурите на Денчо Ножаров може да видите тук. А да прочетете за живота му - тук.

Автопортрет

A self-portrait

Гледам старите черно-бели снимки и си мисля, че за истинския талант наистина няма пречки! И че той е още по-ценен, когато не подражава, а проправя собствен път, разкривайки собствен, неповторим стил...

Looking at these black and white old photos, I feel excited and inspired, and proud... There're no boundaries for the real talent, it's true! To create, without imitating, just following your heart... How beautiful it is!!