АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК-ЧАСТ ХІІ / MY AFRICAN JOURNAL-PART XII

Не мога да повярвам, че този пост е стоял четири месеца в компютъра - започнат в Кисуму, но недовършен. Ето го...
I started this post in Kisumu four months ago. I have completely forgotten about it. But it's never late to show you that miraculous world. Here it is...

БЕЗКРАЙНА КРАСОТА / ENDLESS BEAUTY

Малко красиви моменти от Африка.... Претрупана от работа, нямам време и сили за блога, но за снимане - винаги!:)

Some beautiful moments from Africa... Overwhelmed with work, I have no time and force for blogging, but for taking photos - always!:)

Вчера следобед тази дъга се появи на небето при положение, че не беше валяло! Няколко секунди стоях безмълвна, наистина бях поразена!

Yesterday I saw this rainbow on a cloudy sky, without any sign of rain.... I stayed speechless for a few seconds - what an amazing thing!

Проектът върви успешно. Младите артисти са невероятни, децата - прекрасни. Денонощието едва ни стига за всичко планирано. Вали по-често от друг път (в края на дъждовния сезон сме). Иначе - красота в изобилие, ярки цветове, толкова много нюанси на зеленото и невероятни залези над езерото Виктория... Откраднати моменти в началото и в края на работния ден!...

Everything with the project is going on as planned. The young artists and volunteers are amazing, the children - wonderful. At the end of the day I feel tired. Don't sleep enough. But I am always in awe of the beauty that I see every minute everywhere: flowers, trees, the magnificent lake Victoria...

Едномесечният престой в Кения този път мина почти неусетно за мен. Спомените не избледняват. Макар и не толкова чести, появата им винаги ме кара да изтръпна и да се усмихна (поне вътрешно)!

The memories are still fresh and vivid. When I think about that one-month stay in Kisumu, my heart sinks and I smile! As I'm doing right now...

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ / KEEPING TRADITIONS

Има нещо красиво, трогателно и сплотяващо в продължаването на традициите. Тези моменти правят ежедневието ни празнично, цветно и вълнуващо. Пораждат много усмивки и искрена радост! Превръщат се в скъпи спомени. Изпълват семейните албуми и папките в компютрите с щастливи моменти.
Това си мислех вчера по време на съботната работилничка на нашата Група за театър "Камила", наблюдавайки деца и възрастни, ентусиазирани и увлечени в сътворяването на нещо красиво - в оцветяването на великденски яйца.

Following traditions teaches us about our past, makes us feel responsible for keeping them alive, but also evokes a special atmosphere of joy, inspiration and sense of  togetherness. 

Such thoughts came up to my mind yesterday after our Theatre group's workshop, dedicated to Easter dyeing of eggs.

Показахме на децата украсата със зеленина - много им хареса!

We showed the children a technique of using fresh green leaves and grass.

Ето малка част от резултатите...

They enjoyed it and here're some of the results...

След това дойде време за рисуването с восък, познато само в един район на България. Интересът беше голям, а някои по-големи деца показаха усет за тази техника.

Then came time for an old Bulgarian wax technique, known only in one region of the country. It needs the usage of a special instrument.

Тя е доста трудна и изисква търпение, концентрация и добра координация. Вижте какво се получи!

It's not easy at all - needs a lot of patience,concentration and coordination. But the children were fantastic!

Вкъщи направих любимите си "шарени" яйца (с олио), но опитах и нещо ново - с елементи от залепваща се хартия.

At home I made my tradional "multi coloured" eggs and tried something new - using scotch paper. 

Засега се разминавам с восъчната техника, но съпругът ми става все по-добър!:)

To be honest, I cannot apply the wax technique... But my husband is really good at it!

Всяка година очаквам с нетърпение великденската закуска! Този път - за двама...:(

I love so much the Easter breakfast! This year it was for two...:(

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Да има много любов и топлина в живота ви!

Wishing you all HAPPY EASTER! Light, warmth and love to fill up your life!

П.П. Снимки - мои и на Цветомир Цветанов.
P.S. Photos - by T.Tsvetanov and me.

ЗА БАРИЕРИТЕ И СВОБОДАТА / ABOUT BARRIERS AND FREEDOM

Това е Палечка. Вчера се появи пред първата си публика. На драматична сцена. И благодарение на таланта на тази прекрасна млада актриса, наистина оживя!
This is Thumbelina. Yesterday she met her first audience in Rousse Drama Theatre. This beautiful young actress felt her soul and gave her life!

През последните два месеца и половина живях с "Палечка" - от написването на драматизацията, през работата със сценографа и композитора, анализа на маса, изработването на декора, костюмите и куклите и създаването на видеоанимацията - до репетициите на сцена. И най-накрая - дойде денят на първото представление и премиерата! Ура-ура!:0) (Декорът и костюмите са на Елица Георгиева ("Икар" '2014),  кукли - Лиляна Василева.  А музиката на Пламен Мирчев-Мирона е великолепна!)
During the last two months and  a half I lived with "Thumbelina" - writing the dramatization, working with the scenographer (Elitza Georgieva) and the composer (Plamen Mirchev-Mirona), rehearsing with the actors until the day of the premiere came. Hurrah!!:0)

Предлагам ви кратък  визуален разказ.
Welcome to a short photo presentation of the performance!

"Защо ми е да се женя бе, мамо?

"Защото така трябва бе, сине!"

"Все напред и напред!... Виждам чудни места! Слънце грее над мен. Ах, къде ли ще спра?"

"Ами че тя няма крилца като нас!!"

"Прегърмя. Заваля. Ах, къде да се скрия? Да не бъда сама... Някой друг да открия..."

 "Кой ли звъни? Сигурно е моят съсед..."

"Палечке, ще останеш ли да презимуваш у дома?"

"Благодаря ти за песните през лятото, мила лястовичке!"

"Къде ли е нашата Палечка?..."

"Нямаш изход! Наесен се омъжваш!"

"Ти ме спаси, сега аз ще спася теб!"

"Не плачете, съседе!..."

" Как да не плача! Знаете ли колко боли?"

"Тук е твоят дом!..."

 "Ах, нима съм елфа?!"

"Да, ще стана твоя жена!"

Мили мой Андерсен, стремих се да остана вярна на приказката ти - като история и емоция. Да поведа актьорите в твоя свят, да ги увлека... За да развълнуваме децата в салона. Дано успеем!...
A performance about the obstacles and the barriers we meet, while trying to find out our place in the world, about freedom and the right to be happy.
I tried to stay true to HCAndersen's fairytale, to involve the actors in its specific atmosphere, to make them fall in love with it... I hope we'll touch the children... 

Може да видите интервю и репортаж по повод премиерата  тук (старт на 68-та минута)...:)
Here is a TV interview about the premiere (starting at the 68th minute)...:)

П.П Снимките са от първото представление. Фотограф - Йордан Бакалов.
P.S. Photos by Yordan Bakalov.