* A continuatuin of the previous post.
Когато публиката се разотиде, сцената беше разглобена, костюмите - съблечени, декорът, куклите и маските - прибрани. Възторгът поутихна, почти нямаше нужда от думи, само усмивки по уморените ни лица. И навъртащи се около нас, вече тъжни деца... Тогава, неусетно, започна това представление в синьо.
When the public and the children left, the stage was set off, the costumes, the puppets and the masks were gathered, we felt tired, but happy. No need of words, only smiles on our faces... And then this fantastic "one-man" show began!
ПОЧУВСТВАЙ ВЯТЪРА! - FEEL THE WIND!
Look at the pics quickly...:)
Когато идеята за нов проект се заражда в съзнанието ми, се чувствам странно свободна - да фантазирам, да изследвам, да рисувам невероятни картини, без да съм притисната от срокове. Усещането е страхотно, почти същото, което изпитвам сега, гледайки този танц на вятъра!...
I've been so busy over the last several months that now, somehow subconsciously, I am looking for something new to occupy my creative thinking with. And, to be honest, I like this! Especially the beginning of a new project, when there're still not deadlines and my imagination is free to fly wherever it wants... Like this wind!;-)))