Искам да ви разкажа една история. За най-голямото езеро в Африка...
Let me tell you a story. About a lake. The biggest one in Africa...
ЕЗЕРОТО С КРАСИВО ИМЕ - THE LAKE WITH THE BEAUTIFUL NAME
За първи път видях езерото Виктория през 2011 г., малко преди самолетът от Найроби да се приземи в Кисуму - огромна водна площ, която сякаш нямаше край.
По-късно, в една свободна от занятия неделна утрин, се разходихме с лодка из него. Раздадоха ни спасителни оранжеви жилетки и потеглихме. Извадихме голям късмет, че точно тогава нямаше слънце и времето беше хладно.
I saw lake Victoria for the first time in 2011, while flying from Nairobi to Kisumu. Shortly before landing, there it appeared - a huge area of water, that seemed endless to me! Later on, one early Sunday morning, while everybody was at church, we had a boat trip on the lake, starting from a place, named Hippo Point. We were lucky that there was no sun, which was "an exception to the rule"... The weather was chilly and foggy, the water - muddy.
Първото, което чухме и видяхме беше множество жълти птички, които сякаш се караха за нещо...
First we heard and saw lots of yellow birds, arguing about something in the branches of small trees...
След това минахме покрай много други птици и хора, заети с всекидневните си задължения...
Then we passed slowly by birds and people, occupied with their everyday duties...
Едни бяха отишли на рибния пазар...
Some had chosen to go to the fish market...
Други - на разходка...
Others - to sail with friends...
Трети - на риболов....
Or go fishing...
Бяхме потънали в мълчание. Чуваше се само щракането на фотоапаратите и видеокамерите. Толкова различен и интересен бе светът около нас! И въпреки че не бях първият "мазунго" ("бял човек") на туристическа лодка, имах усещането, че се натрапвамe на тези хора. Но те бяха свикнали... Повечето въобще не ни забелязваха. Само децата (като всички деца!) ни махаха и се усмихваха.
We were in awe and all silent, but that made me feel like an intruder. I knew I was not the first "mazungo" (i.e. a "white person") to pass by, watching and exclaiming, but I felt somehow uncomfortably with my camera! On the other hand, I'm not sure someone got impressed by our appearance there, most people even didn't notice us. Only the children (as kids everywhere!) waved and smiled.
Така че сега съм щастлива, че направих тези снимки, които отново и отново ме връщат към езерото Виктория. Полюбувайте му се и вие!
So I'm happy now to have all these photos that keep my memories fresh. Let me share some of them with you!
Нашият сладкодумен гид примамваше със своеобразни звуци и шум хипопотамите, които живеят в езерото. И ето, че те се показаха!!
We had a guide to give us some info
and to entice(?) the hippos, living in the lake, by making special sounds and noises. And here they were - so big and somehow sleepy!!
Разходката свърши, а аз като че ли не можех да осъзная, че съм била там!
The trip was over, but as if I couldn't realize that it had really happened to me!:)
Открихме едно приятно заведение с изглед към езерото, където можехме да пием кафе, сок Пашън или известната бира "Tusker"... :D
We found a beautiful place with a view to the lake for drinking coffee, Passion juice or beer "Tusker"... :D
Но когато при повторното си пребиваване в Кисуму в края на миналата година нетърпеливи отидохме там, останахме изумени: ЕЗЕРОТО ГО НЯМАШЕ!
Как така?! Ще ви обясня в следващия пост.:)
But when we visited it again last December, to our great amazement we discovered that... THE LAKE WAS NOT THERE!
What do I mean?!... I'l tell you in my next post.:)
