Който обича Туве Янсон, сигурно веднага е познал, че това са мечтите на "умиращата" стринка от "Седрик".
Вие имате ли подобни? Сигурно. Е, една от моите мечти, която цял живот нося със себе си, в най-външното джобче с ципче, готова бързо да го отворя, за да излети, е да работя с глина.
И това се случи най-неочаквано!!! По време на прекрасен фестивал в моя град с възстановка на традиции и занаяти от римско време. В съботен слънчев следобед.
Those of you
who have read Tove Jansson's books probably remember "Cedric" and the
story of the "dying" aunt who in the last days of her life felt terribly
sorry that she hadn't fulfilled her big dreams: to become an underwater
diver, to visit a volcano, to build an amusement house for lonely
kids...
Do
you have similar dreams? I surely do. And all of a sudden, in a lovely
sunny Saturday afternoon one of them - to work with clay - came true!!!
Когато съпругът ми каза: "Хайде!", не чаках подкана. Махнах пръстените, нахлузих специалната престилка, намокрих ръцете си,
погалих парчето глина и смело завъртях с крак колелото!:))
My husband said: "There's a surprise for you!" What a chance! I waited impatiently for my turn to come, put on the special apron, got my hands wet, touched the clay and moved the wheel with my leg...:))
It was such a pleasure! I forgot about everything around, though the people passing by or stopping to watch, made me feel a little bit tense.
The clay is a miracle! It's "alive" - it can run away from your fingers or play you a joke ... But the moments, when it follows your hands, are something divine!!!
It was not that easy at all! So I needed help from time to time and received it from a very kind craftswoman!
Въпреки че на финала разкривих съдчето, го разкрасих с пръчица... Ех!!!
Well, my first attempt is not that good. Actually I curved it in the last moment, but prettified it with a wooden stick.
After a week on the balcony (to dry), it looks pretty well in the company of this Kenyan rhino, don't you think so? :0)
Може би ще го попека във фурната, а после ще го оцветя. Ще видим...
Now I have to put in the oven and then I'll probably paint it. We'll see...
А СЛЕД ТОВА...
"... А след това устрои голямо празненство. И направи къща за самотни малчугани. Вярно, че беше прекалено стара, за да стане дълбокоморски водолаз, но все пак отиде да види една планина, която бълва огън. А после замина за река Амазонка. Това е последното, което научихме за нея."
Да, това е от финала на "Седрик". Който не е чел приказката, да потърси книгата - няма да съжалява!:)
What happened with the aunt? Well, she survived and guess what - although very old, she followed her dreams. How did it all end? Just open the book and you'll see !:)
И тогава е толкова хубаво!:))))
It's true that one must work, so that his dreams came true. But it happens sometimes that they come to us on their own. And if we feel the wafts of their wings, we won't miss them!...
And this is such a joy!:)))
