неделя, 24 ноември 2013 г.

АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК-ЧАСТ ХІ / MY AFRICAN JOURNAL-PART XI

След цяло денонощие полети вече съм на друг континент. Преди кацането в Найроби посрещаме изгрева на слънцето в самолета!
The very first impression of Kenya: watching the sunrise from the plane!
Следват 8 дни работа: обучение на "старите" артисти и новите желаещи. Процес интензивен, трениращ способността да променяш плановете си в крачка, да работиш в екип. Белязан от любопитство, ентусиазъм, радост и трудни моменти. Но в крайна сметка, донесъл истинско удовлетворение.
The first 8 days of the training are over: we met the "old" artists and the new volunteers. So much joy, enthusiasm, inspiration and smiles!

От понеделник започва вторият етап на  проекта: работата с деца по сиропиталища. Младите вече са разпределени  в екипи. Ще наблюдаваме работните им процеси, за да разберем доколко успяват да приложат в действие наученото от нас, а когато трябва - ще помагаме.:)
Tomorrow starts the second module of the project - the work with children at the orphanages. The teams are ready. We are going to coach and advise them, to follow their work in details.:)
................................................................................................................................
Пет приказки от цял свят, пет тима. Аз отговарям за двата, които ще използват във финалните си представления кукли. Визуалните артисти започнаха да работят за този момент буквално от първия ден.
Five fairytales from different countries will construct the final performance. I'm in charge of two of them - those who will use puppets. The visual artists began to work upon them since the very beginning.
Запознаване с приказките...
Listened to the stories...


Рисуване на скици, изработване на кукли от подръчни материали...
Drew some sketches and made improvised puppets...


Обсъждане на системите кукли, дискусии върху литературния материал и сценографското решение.
Discussed the systems of puppets and the visual decision of the tales.
По-опитните кукловоди обучаваха новодошлите.
The already experienced puppeteers trained the new ones.
И ето го резултатът!
And here's the result - I'm so proud of them!


Те самите изработиха импровизирани кукли-явайки...
They managed to make improvised puppets on rod by themselves!

Каква радост е да събудиш интерес, да провокираш въображението, да спомогнеш за придобиването на нови умения... Разбира се, без тяхната мотивация, това не би било възможно.
But nothing is possible to be done without a motivation!





Импровизирано мини-шоу с уроците по кукловодене в действие: водене на една кукла от трима души, работа зад параван, етюд с шестима, което изисква координация, партниране и усет за пласиране на тялото в пространството. Направо невероятно!
My award was this improvised mini-performance showing that all the efforts were not in vain! Some of these young talented people have a potential to become good puppeteers!
Иначе - откраднати минути край езерото Виктория или вечеря навън не липсват! Невероятно красивата градина на хазяите ни и несекващите птичи песни са всекидневната ми доза вълшебство. Но повече снимки -  следващият път.:)
 
Meanwhile we have had some exciting moments at Lake Victoria and during our late dinners outside, of course! We are staying at the same beautiful place with the Paradise Garden, so there are some new photos to come!
До скоро!:)))        See you!:))))

вторник, 12 ноември 2013 г.

АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК-ЧАСТ Х / MY AFRICAN JOURNAL-PART X

Отдавна не съм се радвала на по-прекрасна есен - блага, тиха, топла, красива, богата на цветове, мирис и вкусове... Наистина "златна"! Съжалявам, че няма да мога да й се насладя докрай, защото един друг континент, с вечно лято, ме зове отново - Африка! Някои от вас знаят за предишните ми пътешествия дотам. Звучи екзотично и прелюбопитно (и си е така!), но за мен Кения е свързана най-вече с усилена работа (почти без никаква почивка): обучение на млади хора в изкуство, социализиране на деца чрез изкуство... В блог-дневника съм разказала много. Но досега не намерих време за това...
We've been having the most beautiful, quiet, sunny, warm autumn since a long time! Full of gorgeous colours, long walks in the park, sweet chatting at the cafes, happy dogs and pigeons, lazy cats, delicious fruits and plenty of vegetables! I'm sorry I will miss the rain, that will inevitably come, and the final dance of the leaves. But Africa calls me again! So... here are the summer dresses, the sun oil, the light shawls... The empty suitcase is open.:)

Както виждате, кенийците са талантливи художници. Ако пък сложиш картината в рамка, направо грейва!
I've written a lot about my African adventure, but I couldn't find time for this... As you can see, the Kenyans have a talent for art! 
Изборът на уникални, ръчно изработени картички е голям.
They are such inventive and creative people! There's a big choice of unique, hand-made cards .
 
Всички тези рисунки са купени от Масай маркет в Кисуму - малка, прашна уличка,  пълна с туристи и чудно красиви предмети, изработени с вкус и находчивост. Продавачите (понякога самите майстори) изникват на всяка крачка от сумрачните магазинчета и те канят да разгледаш сувенирите им. Някои са толкова настойчиви, че не можеш да им откажеш.:))
All these drawings and paintings were bought at Maasai market in Kisumu - a small, dusty street, full of tourists and amazingly beautiful souvenirs. The sellers (sometimes the craftsmen themselves) go out from the tumble-down shops to offer you their treasures: "Come, sister, some! Just have a look!"...:D
 
От тази дама купихме "армагани" - гривнички и прекрасни памучни, ръчно боядисани  шалове (не тези, които носим).
We bought from this lady some gifts - bracelets and lovely cotton shawls, dyed by hand (not those on the photo).

Очите ми останаха в плетените купи и чинии! 
I couldn't take my eyes off these bowls!

Любителите на маски имат богат избор, а ако успеят да  се спазарят за добра цена, могат да се завърнат вкъщи с истински трофей!
The masks lovers have a rich choice, but have in mind that they are expensive! Still you can meet over a price!

Най-уморителното нещо за мен е, че трябва да се пазариш за  абсолютно всичко. Цени няма, но горе-долу се знае кое колко струва (особено, ако вече си пазарувал там). Кенийците смятат, че всички бели хора са богати, и обичат да се пазарят. Ако купиш повече бройки обаче (за приятели и роднини), великодушно ти занижават цената и/или ти правят подаръче!:)
The bargain is the most tiresome thing for me, though I was surprised that I managed pretty well!  There are no written prices, so it's not easy to bargain. But if at the end you become friends or if you buy more souvenirs, there's always a reduce of the price and even a small gift!:)

С този пост ви казвам довиждане до около Коледа! Надявам се да успея да публикувам нещо (живот и здраве да е!), ако имаме добра Интернет връзка.
Тази година проектът завършва. Младите артисти ще приключат обучението си по маски, танци, кукли, музика и визуални изкуства. Но има нови желаещи! Така че, хвърляйте поглед тук от време на време!:) 
With this post I tell you "bye!" for a month. Still I hope to post something from Kenya if we have a good Internet connection!
This will be the end of the three-years project (see the previous posts of this journal). The young artists will complete the last step of their training in masks, dance, puppets, music and visual arts. But there are volunteers again!
 

Всеки един от тези хубави млади хора притежава някакъв талант. Те натрупаха немалък опит. Срещнаха се с европейския начин на мислене и работа. Развиха дарбите си. В бъдеще са готови да работят с деца от многобройните сиропиталища. Предстои ни нова вълнуваща среща и много, много труд!! Стискайте палци!:))
Each one of these charming young people  has a gift for art. They learnt a lot. Developed their talents. Met the European way of thinking and working. More experienced and self-confident now, they are ready to work with the children from the numerous orphanages. A new, emotional meeting is "knocking on the door"! And weeks of hard work!!...

сряда, 6 ноември 2013 г.

ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА / A DINNER FOR TWO



Нашето момченце порасна и отлетя... Да следва. Да открие света. Да опознае себе си. Да намери призванието си.
Толкова много ни липсва!...

Our birdie-son flew away! To study at Uni. To explore the big, big world. To begin his independent life and learn lots of new things. 
He's not that sweet, little boy anymore (but for us he'll always be). He's a handsome young man now, though... still a  teenager!:0 )
 

Вечерите ни са странно тихи и дълги. Къщата е празна. Който го е преживял, ме разбира.
Our evenings are long and somehow silent. The house is empty! The clock hands don't run quickly... Some of you know what I mean, don't you?:)
...................................
Понякога, за разтуха, вадя една Много Специална Чаша и пия кафето си в нея!:0)
Everything's different - for him and for us. We miss him so much! Sometimes, when Mummy feels lonely, she takes out a Very Special Cup and drinks her coffee in it!:0)
 
Няма да забравя дългите опашки пред телефонните кабини в Централна поща-София през моите студентски години. Чакаш, чакаш - понякога напразно. Нямаше мобилни, нямаше как да предупредиш кога ще се обадиш...:(
Сега сме късметлии, че имаме Интернет и Скайп! Това смекчава болката...
Still we are happy to live in the era of Internet and Skype! This kind of connection eases the pain...:)
Хубав, усмихнат ноември за всички!
Have a lovely and joyful November, all of you!
П.П. Синът ми направи тази хартиена птица, докато беше доброволец това лято в ателието на Лятната театрална академия в Широка Лъка. Вж.специалния пост.

P.S. The paper bird was made by my son for the final performance of  the Summer Theatre Academy in Shiroka Luka 2013, where he was a volunteer . Have you missed the post?