Все още лятото е в сила. Ходим боси,
с дрехи без ръкави, спим само с чаршафи, крием се под сенките, срещаме се с
приятели на чаша кафе или бира по-често от обикновено, разхождаме се
повече, планираме късни отпуски или поредните краткотрайни бягства сред природата...
Но напоследък започнах да усещам едно леко безпокойство... Поглеждам плахо към календара и виждам как септември необратимо наближава. Ами време му е! Пък и си
личи...
It's still summer. We are barefoot, wearing clothes without sleeves, sleeping without blankets, hiding under big shadows, meeting friends more often than usual for a cuppa or just to drink beer together, even planning late holiday trips... But I have recently begun to feel some kind of disturbance... And looking at the calendar it was all clear - September's nearing! So many signs for that...
По-рано се
стъмнява. Вечер захладнява. Свободни места за коли около блока ни отново няма. Ремонтите зачестиха (не че са спирали!). Рекламите за новата учебна година заваляха. Кестените прегоряха. Някои дървета започнаха незабелязано да пожълтяват. Все по-често се носи миризма на печени чушки, а сладоледът
стои недоизяден във фризера... Листовките за закупуване на дърва за огрев пълнят пощенските кутии. Последните щъркели отлитат (колко много бяха
тази година!) С две думи - идва есента.
Evenings come earlier. It's chilly at night. There are no more free car places in front of our block. Some of the trees have already yellow leaves. The commercials for the new school year are everywhere (it begins on 15th of September). The ice cream stays in the fridge, while one can feel more often the smell of roasted peppers in the air.:) The last storks leave their nests... In conclusion - Autumn is coming.
И ми е тъжно този път. Заради лекотата и леснината, с която се живее на лято. (Въпреки че не е моят сезон. Въпреки че не обичам горещините.)
And I'm feeling sad and sorry that this summer is almost over.
Because... Living is somehow easy and pleasant. (Although it's not my season - I can't bear the hot weather.)
Заради свободното време, което ще ми липсва. (Толкова сладко и зареждащо за всеки следващ проект, а те не спряха през последните месеци!)
Because... I had free time - making me feel fine, helping me get closer to myself, inspiring and recharging between the several projects our family theatre group organized and participated in during the last few months.
Заради къщата ни, пълна с оживление, радост и обич. (Много скоро отново ще сервираме масата само за двама... А това е нещо ново, с което не мога да свикна.:(( )
Because... Our home is full of life, joy and love! (Very soon we'll serve the table for two again! Something new in our life, that I still can't get used to!:(( )
Но пък знам, че есента ще е пищна -
на цветове, аромати и вкусове. На дим и прохлада, на галеща топлина и свежест
след дъжд, на красиви сенки и чудни отражения в локвите. На птици в
полет. И отново в блоговете ще споделяме от
красиви по-красиви мигове.
А един ден, когато вече няма да можем да вървим
дълго и ръцете ни може би ще треперят, за да държат фотоапарата, тези спомени,
подреждани сега с ентусиазъм, ще ни връщат назад в живота ни - към любими
хора, вълнуващи моменти и толкова много красота...
But I know that it will be a gorgeous autumn - rich in colours, smells and tastes. A lovely mixture of smoke, caressing sun, fresh air, flock flights, whimsical shadows and beautiful reflections after rain. And we will share our new precious moments in our blogs again.
And a day will come, when we won't be able to make long walks anymore or our hands won't have the strength to hold the cameras... So then, we'll come back to these precious memories of our lives, gathered here with so much enthusiasm. And we'll enjoy the exciting moments, the beauty and the faces of our beloved ones, kept here... Shared with you...
И за някои от нас сред тях ще е тазгодишното лято.:)
