неделя, 30 септември 2012 г.

ЗА МЕЧТИТЕ/ ABOUT DREAMS

"Изведнъж си припомни, че когато била млада, имала намерение да изследва река Амазонка и да стане дълбокоморски водолаз, и да построи голяма, весела къща за самотни малчугани, и да посети някоя планина, която бълва огън, и да устрои огромно тържество за многото си приятели. Но за всичко това, естествено, беше твърде късно..."

Който обича Туве Янсон, сигурно веднага е познал, че това са мечтите на "умиращата" стринка от "Седрик".
Вие имате ли подобни? Сигурно. Е, една от моите мечти, която цял живот нося със себе си, в най-външното джобче с ципче, готова бързо да го отворя, за да излети, е да работя с глина.
И това се случи най-неочаквано!!! По време на прекрасен фестивал в моя град с възстановка на традиции и занаяти от римско време. В съботен слънчев следобед.
Those of you who have read Tove Jansson's books probably remember "Cedric" and the story of the "dying" aunt who in the last days of her life felt terribly sorry that she hadn't fulfilled her big dreams: to become an underwater diver, to visit a volcano, to build an amusement house for lonely kids...
Do you have similar dreams? I surely do. And all of a sudden, in a lovely sunny Saturday afternoon one of them - to work with clay - came true!!!
It happened during a festival event that showed crafts and habits from the Roman times of our city of Rousse. (It has an ancient history and while being a Roman fortress was called Sexaginta Prista).
Когато съпругът ми каза: "Хайде!",  не чаках подкана. Махнах пръстените, нахлузих специалната престилка, намокрих ръцете си, погалих парчето глина и смело завъртях с крак колелото!:))
My husband said: "There's a surprise for you!" What a chance! I waited impatiently for my turn to come, put on the special apron, got my hands wet, touched the clay and moved the wheel with my leg...:))
Забравих за всичко наоколо, макар че присъствието на минаващите и спиращи да погледат хора ме притесняваше малко.
It was such a pleasure! I forgot about everything around, though the people passing by or stopping to watch, made me feel a little bit tense.
Глината е като жива, може да ти "избяга" или за секунда да ти погоди номер, но усещането, когато слуша пръстите ти, е несравнимо!
The clay is a miracle! It's "alive" - it can run away from your fingers or play you a joke ... But the moments, when it follows your hands, are something divine!!!
Определено не е лесно... Затова на помощ ми беше една много мила дама, "царица" на грънчарското изкуство...:)
It was not that easy at all! So I needed help from time to time and received it from a very kind craftswoman!

Въпреки че на финала разкривих съдчето, го разкрасих с пръчица... Ех!!!
Well, my first attempt is not that good. Actually I curved it in the last moment, but prettified it with a wooden stick.

След цяла седмица съхнене на балкона, сега е хубава комбина с тоя кенийски носорог, нали?:)))...
After a week on the balcony (to dry), it looks pretty well in the company of this Kenyan rhino, don't you think so? :0)

Може би ще го попека във фурната, а после ще го оцветя. Ще видим...
Now I have to put in the oven and then I'll probably paint it. We'll see...

А СЛЕД ТОВА...

"... А след това устрои голямо празненство. И направи къща за самотни малчугани. Вярно, че беше прекалено стара, за да стане дълбокоморски водолаз, но все пак отиде да види една планина, която бълва огън. А после замина за река Амазонка. Това е последното, което научихме за нея." 
Да, това е от финала на "Седрик". Който не е чел приказката, да потърси книгата - няма да съжалява!:)

What happened with the aunt? Well, she survived and guess what - although very old, she followed her dreams. How did it all end? Just open the book and you'll see !:)
Вярно е, че трябва да положиш усилия, за да сбъднеш мечтите си. Но понякога те сами ни намират. Трябва само да усетим полъха на крилете им!...
И тогава е толкова хубаво!:))))

It's true that one must work, so that his dreams came true. But it happens sometimes that they come to us on their own. And  if we feel the wafts of their wings, we won't miss them!...
And this is such a joy!:)))

петък, 21 септември 2012 г.

ЛЯТО В ЧЕРНО И БЯЛО / SUMMER IN BLACK AND WHITE

Ден преди настъпването на анстрономическата есен, кратък спомен за лятото...

One day before the autumnal equinox, let's remember this year's summer...
Снимките са черно-бели, защото в най-голямата августовска жега изпитах желание да уталожа малко пищността на цветовете наоколо и да видя града си по нов начин...

My pics are in black and white, because one August afternoon I tried to cool down the emotions from the feast of colours, blue sky and hot sun rays. And to see the inner beauty of  my town...




 
 


Все пак ще завърша с малко цвят. Ето какви подаръчета измайсторихме у дома...
 
And now... a colourful ending. Here's what we made for the giveaway....
Съпругът ми - за Ясмина. Останахме засмени, смутени, очаровани и истински щастливи от това, че сме я зарадвали и е намерила местенце за красотите на Вълшебната Стена с творения на Еличка и Деничка!!

My husband - for Yasmina. We didn't expect such a sweet "thank you!" and felt really happy, smiling widely, with souls, full of joy and delight!

И моите бижута. Те пристигнаха в Португалия само за седмица. Вижте по какъв невероятен начин Fados do lar съобщи за това в блога си!! 

And my necklaces. They reached Portugal in a week.See the amazing way in which Fados do lar shared her joy with us!!

Утре посрещаме есента. Любим или не, това е безспорно един красив сезон. Затова ви пожелавам да почерпите сила от ароматите, вкусовете и цветовете му! Да складирате добро настроение, здраве и вдъхновение за зимата... 

Tomorrow some of us will meet Autumn, others - Spring! I'm sure we will all enjoy these beautiful seasons and they will bring us energy, inspiration and lots of smiles!:))

неделя, 9 септември 2012 г.

БЕЗ ДУМИ / WITHOUT WORDS

Разрисувах това камъче за наша много скъпа приятелка. Преди да го изпратя, то ме вдъхнови за малка фотосесия...

I drew this face on a pebble for a dear friend of ours. Just before sending, it "asked me" for a short photo-session...:))))







Беше моментно вдъхновение, затова светлината и фонът са такива, каквито бяха, докато приготвях колетчето...

The background and the light are not suitable, but the inspiration "caught" me, while preparing the package for the post-office...

петък, 7 септември 2012 г.

И НАГРАДИТЕ ПЕЧЕЛЯТ... / AND THE SEA GIFTS GO TO...


Hello, everybody! It's time to announce the winners. I wrote down the names of those who had entered the giveaway. I put them in this charming (and sweet smelling!) souvenir from Argentina.
Then I chose this one...
And it is...
FADOS DO LAR!... Congratulations!

Now it was my husband's turn to make his choice.
ЯСМИНА!.... Честито!

... FADOS DO LAR will receive this pebble...

...and a necklace, made by me.
While ЯСМИНА will receive a piece of jewellery, made by my husband. Какво си избираш, Ясминка? Гривничка или герданче?

Please, give me your addresses, so that I could send you the gifts!!(My e-mail is in the blog.)

Thanks for participating and for the lovely comments, dear friends!! I'll have another giveaway till the end of the year!:)

Have a lovely weekend, all of you!xxxxxxxxxxxxxx

P.S. I'm sorry about the quality of the photos - it's almost midnight here, so the light is not good, but I'm so impatient...:)