четвъртък, 29 март 2012 г.

АФРИКАНСКИ ДНЕВНИК - ЧАСТ III / MY AFRICAN JOURNAL - PART III

ЖИВОТНИТЕ 
През цялото време на едномесечния ни престой в Кения единствените животни, които срещахме, бяха познатите ни крави, овце, биволи, кучета, котки, петли, кокошки, пилета... Освен няколко маймунки на пътя, никакъв намек за това, че някъде наоколо, може би съвсем наблизо, живеят така екзотичните за нас, познати ни само от снимки, диви африкански животни! (За птиците не говоря - те бяха безбройни, повечето нечувани и невиждани!)

THE ANIMALS
During our one month stay in Kenya, the only animals we saw were the familiar cows, sheep, bulls, dogs, cats, roosters, hens, chickens... There was not a single sign (with the exception of some monkeys) that somewhere there lived the famous, but never seen by me wild African animals! (I'm not talking about the great variety of birds and their endless concert!)
В деня на отпътуването ни имахме може би най-прекрасното си изживяване (поне за мен) - сутрешно сафари в Национален Парк Лейк Накуру. (Езерото Накуру е  едно от най-старите и дълбоки езера в света.)
In the day of our departure we went on safari - an unforgetable experience that took its special place in the stories of our lives. We visited Lake Nakuru National Park.
Той привлича туристите с голямото си биоразнообразие. Над 300 вида птици...

A lot of tourists visit it, because of the big biodiversity. Over 300 species of birds...
Цели колонии фламинго...
Many flamingoes...
 
 
И пеликани...
And pelicans...
 
Представата ми за сафари беше: джунгла, жега, открит джип, хора с тропически каски и пушки, които постоянно са нащрек за дебнещи ги опасности. Но това е във филмите!:) Нашето сафари беше една бавна разходка с микробус по прашни тесни пътища, сред огромни площи с оскъдна суха трева, причудливи дървета и много вода, която се сливаше с хоризонта. Почти всички снимки са "зумнати", защото разстоянията бяха безбрежни. Когато се случеше да доближим животни, изгасяхме двигателя и се чуваше само щракането на фотоапаратите, смеха и приглушените ни коментари. Патрулиращи полицаи следяха да не се слиза от колите и да не се отварят вратите им. Табелки упътваха в коя посока какви животни можеш да видиш.
To go on safari turned out to be quite different from what I had seen in the movies: open jeeps, people with helmets and guns, all alert for some kind of a danger.:) But instead we had a long, peaceful walk by minibus (there were jeeps in fact), along narrow, dusty roads, among vast spaces with dry grass, weird yellow trees and endless water - mingling with the horizon. When we were passing by some animals, we were as silent as we could - with a turned off engine, whispering and commenting in a low voice... There were policemen, watching for no open doors or people out. A lot of signs were leading to the areas, where different species lived.
Аз лично се чувствах като натрапник, нахлул в нечие лично пространство. Но животните явно бяха свикнали на "медийното" внимание, шума от колите и огромната пушилка, която те вдигаха...! Като този симпатяга, който не се събуди, въпреки че минахме на сантиметри от него!!:0)


Most of the time I was feeling like an intruder, having rushed into someone's life without an invitation. But the animals obviously had got used to the people, their cameras and voices, the noise of the vehicles and the dust they were leaving behind them! Like this cutie, who didn't wake up, although we were very close to him!:0)


Или този носорог, потънал в сладка дрямка, нехаещ за нас!...

Or this old rhino, who was snoozing, completely indifferent to our presence!...
 
Ето КОГО видяхме!

We met...
 
 
 
 
 
 
 
Но жирафите грабнаха сърцата ни!

But the giraffes took our breath away!
 
 
 
Човек никога не знае какъв подарък може да му поднесе съдбата, затова мечтайте!:)

Don't stop dreaming, because your destiny can send you a gift.  As it happened with me!:)

П.П. Ако сте пропуснали предишния ми пост, моля прочетете го!

P.S. If you have missed my previous post, please, read it!

понеделник, 12 март 2012 г.

ОТКРИТИ СА ПРИКАЗКИ! / A FIND OF FAIRYRTALES!

Сензация? Мистерия? И двете! Не 5, не 50, a 500 приказки от времето на братя Грим са открити в Регенсбург, Германия, и започват нов живот!!! Колко дълъг ще бъде той, ще разберат следващите поколения деца и родители.

А сега - преводачите са на ход...
И илюстраторите...
Издателите...
После - читателите...
Изследователите...
Литераторите...
Критиците...
И пак - читателите. Защото те ще определят дали тези приказки и предания ще намерят място сред любимите образци на детската класика...
Регенсбург -  Regensburg

Sensation or mystery? Both. Not 5, not even 50, but 500 forgotten fairytales have been discovered in Regensburg, Germany! And brought to a second life! Will it be long or short, happy or sad - the next generations will know the answers. But we, the "discoverers", will be the first to open their pages, read their words, travel and dream in their worlds. After 150 years... What a privilege!

So now it's time for the translators...
The illustrators...
The publishers...
And then - the readers...
The researchers...
The critics...
And again - the readers. Because they will decide whether these fairytales will find place among the most beloved children's books...
илюстрация на Барбара Щефан  по новооткритата приказка "Царят със златната коса"

 "King Golden Hair"(one of the newly-discovered fairytales). Illustration: Barbara Stefan

You can read the article, published in "The Guardian" here.
As well as one of the fairytales - "The Turnip Princess".

Преведох статията на Victoria Sussens-Messerer, публикувана на 5 март тази година във вестник "Гардиън", за да я прочетат повече хора.

Един цял нов свят от магически животни, смели млади принцове и зли вещици излезе на светло, след като бяха открити 500 нови приказки, стояли заключени повече от 150 години в архив в Регенсбург, Германия. Те са част от колекция митове, легенди и приказки, събрана от местния историк Франц Ксавер фон Шьонверт (1810-1886) в баварския район на Оберпфалц приблизително по същото време, когато братя Грим са събирали приказките, които оттогава до днес очароват възрастни и деца по цял свят.
Миналата година културният куратор на Оберпфалц Ерика Айхензеер публикува книга с избрани приказки от колекцията на фон Шьонверт, под заглавието “Принц Росцвифл.” (На местен диалект - принц Скарабей). Скарабеят, познат още под името торен бръмбар, заравя в тор най-ценното си притежание – яйцата си, като след това ги овалва в топка с помощта на задните си крака. Айхензеер смята, че това наименование е символично за приказките, съдържащи, според думите й, най-ценното съкровище, което човек познава: древното познание и мъдрост, които бележат човешкото развитие, поставяйки на изпитание нашите възможности и спасението ни.
Фон Шьонверт прекарал десетилетия в разпитване на местни жители, работници и слуги за тамошните обичаи, традиции и история, като записвал на хартия всяка изречена дума. Якоб Грим казва за него: ”Никъде, в цяла Германия, няма друг, който да събира фолклор така акуратно, усърдно и с такова чувствително ухо.” Грим отива и по-далеч, като казва на краля на Бавария Максимилиан ІІ-ри, че единственият, който може да замести него и брат му в делото им, е фон Шьонверт.
Фон Шьонверт събира изследването си в книгата “ Обичаи и предания от Оберпфалц”, която излиза в три тома през 1857, 1858 и 1859 година. Книгата не добива популярност и потъва в забвение.
Докато проучва основно делото на фон Шьонверт, Айзенхеер открива 500 приказки, много от които не съществуват в други европейски колекции от приказки. Например, историята за една девойка, която се спасява от вещицата, като се превръща в езеро. Тогава вещицата ляга по корем и изпива всичката вода, поглъщайки младото момиче, което използва нож, за да се освободи. Колекцията съдържа също местни версии на приказки, с които са израснали  децата по целия свят, в това число “Пепеляшка” и “Румпелщилцхен”, и които имат най-различни варианти из Европа.
Фон Шьонверт е бил историк и е записвал това, което е чувал честно, без да се опитва да му придава литературен блясък, по което се различава от братя Грим. Според Айзенхеер това точно записване спомага за чара и  автентичността на материала.  Това, което я радва най-много, е, че приказките не са шлифовани. “Няма внасяне на романтичен привкус, нито опит от страна на Шьонверт да интерпретира или да разгърне своя собствен стил”, подчертава тя.
Айзенхеер казва, че приказките не са само за деца. “Тяхната главна задача е била да помогне на младите хора по пътя им към света на възрастните, показвайки им, че опасностите и предизвикателствата могат да бъдат преодолени с достойнство, благоразумие и смелост.”
През 2008 година Айзенхеер помага за основаването на интердисциплинарно Общество, носещо името на  Франц Ксавер фон Шьонверт, което да анализира неговото дело и да му даде публичност. Тя има голямата амбиция да види приказките на английски език и ето че живеещият в Мюнхен преводач Дан Сабо вече е започнал работа над тях...

“Завещаното от Шьонверт се смята за най-значимата колекция на германо-говорящия свят през 19-ти век.” – казва Даниел Драсек, член на Обществото и професор в университета в Регенсбург. 

Светът се вълнува от внезапната, загадъчна поява на... приказки! И това е повече от чудесно, нали?:)
The world is excited about the sudden, mysterious appearance of... fairytales! And this is more than wonderful, isn't it?:) 

N.B. 21st, March - If you want to learn new details about the tales, please, read this more than interesting article by Maria Tatar - http://www.newyorker.com/online/blogs/books/2012/03/long-lost-fairy-tales.html#comments. The author is a Professor of Germanic Languages and Literatures, and Chair of Folklore & Mythology at Harvard University.

вторник, 6 март 2012 г.

ЗИМАТА СВЪРШИ! / THE WINTER IS OVER!

"Небето като от коприна..." -  това е то!

The sky looks silky!...

Много скоро тези премалели от студ и вятър листа ще потънат в зеленината...

Very soon these colouress leaves, beaten by winds and frozen by snow, will disappear in the burst of green...
Снегът ще се стопи и деца ще се разлудуват наоколо...

The snow will melt and children will run, shout and laugh around...
Дори водата в реката ще "посинее"...

Even the water will become blue...

Река Дунав

The river Danube
Поглед от кея...  - прах, застиналост, очакване някакво...

A view from the quay - dust, desolation, quiet expectation...
Идвай, Пролет!!!

Come, Spring, come!!!

четвъртък, 1 март 2012 г.

БАБА МАРТА СЕ УСМИХНА! / BABA MARTA SMILED!

Усмихна се тя и слънчицето грейна! Ами как иначе - всички са се закичили с мартенички и са в приповдигнато настроение, пък и рано-рано сутринта метнахме на балкона един топъл червен шал - да се вижда отдалече, та баба Марта да не се сърди!:)

Yes, she smiled and the sun appeared at last! I hope it will melt the snow and let the spring come! Who is Baba Marta? Have a look here .
Цялата къща е пълна с бели и червени конци, мъниста, ножици, цветни кълбета... Майсторите на мартенички са съпругът и синът ми. Ето какви гривнички ми подариха...

There's a mess of red and white threads, beads, yarn and scissors at home! My husband and son made a lot of martenitzi for relatives and friends. These bracelets are for me...
 
Аз също се вдъхнових и направих украса за дома...

They inspired me and I decided to make some beauties for our home....
 
В събота нашата театрална група проведе работилничка за мартенички както през миналата година. Процесът беше дълъг, но интересен - за малки и големи!

On Saturday, just like last year, our theatre group held a workshop for making martenitzi.  It was interesting and exciting for the children and their patents!
 
 

Ето ги и резултатите! Как да не се възхитиш на усета за красиво у българина!

Here are the results! I'm always in awe of the imagination and the natural sense for beauty Bulgarians have!
Днес бях за кратко Баба Марта - с очила, бастунче и кошничка с мартенички, посрещната с възторг от децата, които искаха да ме докоснат и да ги погаля! Този път нямам снимки, но ще ви покажа детайли от прекрасната носия, с която бях облечена!...

This morning I played the role of Baba Marta in a performance for the kindergartens! Unfortunately we didn't take photos, but the excitement of the children was huge, they sang songs especially for me and were thrilled and happy to touch me! What a feast we had!
Here are some details of my costume! I hope you'll like them!

Какъв чуден ден само! Пожелавам на всички да сте здрави и засмени и... приятно очакване на пролетта!

Be healthy and happy, with red cheeks and a  hunch for a marvellous spring!

П.П. Ето един интересен сайт за популяризирането на мартениците по света - http://www.martenitza.org/bg

P.S. If you want to learn more about this unique Bulgarian custom and the idea of making it popular around the world, visit this site - http://www.martenitza.org/bg